Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Той замина — каза тя, — и те поздравява! Съдбоносен човек! Може би ми е съдено никога да не го видя. Вярвах, че го обичам само като приятел, но сега, когато го загубвам, виждам заблудата си. Преди да го познавам, не бях щастлива, но не се считах за нещастна. А сега чувствувам, че съм такава.
Прекарах с нея цялата нощ и се опитвах с най-нежно внимание да облекча болката й, но не ми се отдаваше. През тази дълга и мъчителна нощ пред мен се откри целият й характер. Колкото страстно се отдаваше нейната душа на насладата, когато се мислеше за щастлива, толкова безгранично се отдаваше на скръбта, когато щастието я напускаше.
Каза ми в кой час на следния ден да бъда в стаята за разговори. Когато дойдох, бях очарован, като я намерих по-малко тъжна. Тя ми показа едно писъмце, което нейният приятел й писал от Тревизо. След това ме помоли да я посещавам два пъти седмично. Тя ще идва ту с една, ту с друга калугерка, защото предвижда, че моите посещения ще станат голяма манастирска новина, щом се узнае, че съм същият кавалер, който посещаваше богослужението в тяхната църква. За това би трябвало също да казвам друго име при идването си, за да не се яви някакво подозрение у лелята на Ч.Ч.
— Впрочем — прибави тя, — това няма да ми попречи да дойда сама, когато имам да ти казвам нещо особено. Обещай ми, приятелю, да ядеш и да спиш в казиното най-малко веднаж всяка седмица и всеки път ми пиши по едно писъмце. Икономката ще ми го предава.
Не ми беше трудно да й обещая това.
Така ние прекарахме четиринадесет дни доста спокойно, докато се върна отново веселото й настроение, а също и нейната жажда за любов стана толкова силна, както по-рано. По това време получих от нея едно съобщение, което ми достави голямо удоволствие. Ч.Ч. беше вън от всяка опасност.
Бяхме и двамата все още силно влюбени и понеже нямахме друго удоволствие, освен това да се гледаме през една решетка, което повече ни възбуждаше, то ние измъчвахме нашите мозъци, за да намерим някакво средство, как бихме могли да се виждаме сами на свобода и без опасност.
— На верността на жената на градинаря — каза ми тя, — мога все още да разчитам. Мога да излизам и да се връщам, без да се страхувам, че ще бъда видяна, тъй като задната врата към манастира не може да се види от никой прозорец, освен това, тази врата се счита омагьосана. Никой не може да ме види, когато отивам през градинката към задния бряг, също се мисли, че там не може да спре никаква лодка. Не ни е нужно нищо друго, освен една лодка с едно весло и не ми се струва невъзможно да купиш с помощта на много пари услугите на някой доверен лодкар.
От всички тези думи заключих, че тя подозираше, че съм охладнял и това подозрение ме прободе в сърцето.
— Слушай — казах, — аз сам ще бъда лодкарят, ще сляза на брега, ще вляза през задната врата в манастира и ти ще ме заведеш в твоята стая, където ще прекараме с теб цялата нощ, а дори и през следния ден, ако мислиш, че би могла да ме скриеш.
— Този план ми създава голям страх, изтръпвам само при мисълта за опасността, на която би се изложил. Не, бих била много тъжна, ако стана причина да те постигне нещастие. Но понеже можеш да гребеш, то ела с една лодка. Кажи ми предварително колкото е възможно по-точно времето на твоето пристигане. Доверената жена на градинаря ще бъде на пост и няма да те оставя да чакаш повече от четири минути. Ще се кача в твоята лодка, ще отпътуваме към нашето мило казино и там ще бъдем щастливи без никаква грижа.
— Обещавам ти да помисля върху това.
За да задоволя нейното желание, направих следното: купих една малка лодка, без да й кажа предварително нищо, и отплувах през нощта съвсем сам около острова, за да разгледам стените на манастира откъм водата. С труд открих една малка врата, която според мен беше единствената, през която тя можеше да напусне манастира, но да се стигне оттам до казиното трябваше да се заобиколи половината остров, а това не беше лесна работа, тъй като се излизаше в открито море и само с едно весло беше необходимо при голямо напрежение най-малко четвърт час пътуване. Но бях сигурен, че ще успея в това пътуване и споделих този си план с хубавата калугерка. Едва ли някога е посрещано съобщение с по-голяма радост. Ние сверихме часовниците си и определихме срещата за следния петък.
В уговорения ден отидох един час преди залез-слънце в Сан Франциско де ла Вина, където бях оставил лодката си. След като приведох лодката в ред и се преоблякох като гондолиер, се качих и заплувах право към задната вратичка, която се отвори веднага с пристигането ми. М.М. излезе, а вратата след нея бе отново заключена. Обвита в наметката си, тя се качи в моята лека лодка и след четвърт час ние бяхме в нашето казино. М.М. влезе бързо вътре, аз обаче останах още навън, за да прикрепя лодката си със синджир и с един предпазен ключ, та да я запазя по този начин от крадци, за които нощем е удоволствие да откраднат толкова лодки, колкото имат възможност.