Зовът на барабана [bg]

— Отец Александър… той каза, че си свещеник, син на свещеник — рече младият мъж. Лицето на Роджър пребледня под брадата.

Джейми бе отстъпил встрани, мърмореше на френски на мъж, когото познаваше. После си проби път към нас.

— Това са хората от паството на свещеника — каза той тихо. — Съветът им казал да си тръгват. Мислят да отидат в мисията на хуроните в Сент Берт, но искат да кръстят детето, в случай че умре по пътя. — Погледна към Роджър. — Мислят, че си свещеник?

— Явно. — Той се вгледа в детето в ръцете си.

Джейми се поколеба, погледна към чакащите индианци. Те стояха търпеливо, със спокойни изражения. Можех само да се досещам какво се крие зад тях. Огън и смърт, изгнание… какво друго? На лицето на старата жена, която бе донесла бебето, личеше мъка; сигурно беше баба му.

— В случай на нужда — каза тихо Джейми на Роджър — всеки мъж може да изпълни службата на свещеник.

Не вярвах, че е възможно Роджър да пребледнее още повече, но го направи. Олюля се за миг и старата дама, притеснена, посегна да задържи бебето.

Той се съвзе обаче и кимна на младата жена с водата да се приближи.

— Parlez-vous français? — попита той и няколко души кимнаха, едни категорично, други не толкова.

— C’est bien — рече Роджър и си пое дълбоко дъх, като вдигна бебето, за да го покаже на всички. То беше кръглолико ангелче с меки кафяви къдрици и златиста кожа, примигваше сънливо заради смяната на перспективата.

— Чуйте думите на нашия Господ Исус Христос — каза той ясно на френски. — Изпълнявайки слово на нашия Господ Исус, който е сред нас сега, ще кръстим онези, които той призова при своите.