Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Тези думи развълнуваха толкова М.М., че тя ни помоли да я оставим да си отиде. Имала нужда да бъде сама и да си легне. Преди да си отиде, се уговорихме да вечеряме заедно следния четвъртък.
Когато останахме сами, посланикът ми каза:
— Необходимо е безусловно да крием от нея, че заминавам завинаги. Ще взема участие в изготвянето на един договор с австрийския кабинет, за който ще заговори цяла Европа. Моля ви да ми пишете като приятел напълно откровено и ако обичате нашата обща приятелка, да имате грижа за нейната чест. Преди всичко бъдете достатъчно силен, ако се появи нужда да се противопоставите на всичко свързано с известна опасност, която би могла лесно да се предположи и която и за вас би могла да бъде съдбоносна. Известно ви е какво се случи с госпожа да Рива, която беше калугерка в манастира С.
Когато се узна, че е бременна, тя изчезна, и моят предшественик, господин де Фрулей скоро след това се умопобърка и умря. Ж. Ж. Русо ми разказа, че е отровен, но той вижда навсякъде привидения и всичко в черни бои. За себе си вярвам, че той умря от тъга, защото не можа да направи нищо за нещастната. След това папата я освободи от нейния обет, тя се омъжи и сега живее в Парма без чест и достойнство. Нека любовните чувства замълчат пред чувствата на едно искрено и предпазливо приятелство! Посещавайте М.М. понякога в стаята за разговори, но въздържайте се от всяко посещение тук в казиното, понеже гондолиерите ще ви издадат. Сигурността, че тя не е бременна намалява значително моята мъка, но признайте, че и вие сте бил твърде неразумен! Защото вие не бихте я напуснал, в това съм убеден. Тя вярваше, че опасността би могла да се отстрани посредством средства за помятане, но й отнех тази вяра. За Бога бъдете за в бъдеще разумни! Пишете ми всичко, тъй като ще се интересувам винаги за нейната съдба, не само от чувство за дълг, но и от любов.
Върнахме се заедно във Венеция, където се разделихме и аз прекарах останалата част от нощта в голяма възбуда. На следната сутрин написах писмо на нашата хубава опечалена. Не се скъпях с утешителните изрази, които вярвах, че ще й помогнат да се съвземе, като едновременно се опитвах да я убедя в необходимостта да се държим предпазливо и да избягваме всяка стъпка, която би могла да ни доведе до нещастие.
На следния ден получих отговора й. От всеки ред личеше най-дълбоко отчаяние. Природата я беше надарила с горещ темперамент и нейният разгулен живот беше развил последния до такава степен, щото манастирът й беше станал непоносим. Предвиждах, че й предстоят тежки борби.
Видяхме се в четвъртък след Великден, бях й писал преди това, че ще дойда в казиното едва в полунощ. Тя беше имала време да прекара четири часа с приятеля си в оплаквания и тъжни спомени, като проклинаше често жестоката си съдба и своя каприз да стане калугерка. Хранехме се трима, но не отдадохме голяма почит на яденето, макар че беше великолепно и вкусно приготвено. Веднага след вечерята посланикът си отиде. Той ме помоли да остана и аз направих това, но без да мисля ни най-малко за радостите на любовта. Защото Амур не запалва своя факел, когато двама любещи се са потиснати от грижа и са потопени в дълбока скръб. М.М. беше отслабнала, нейното състояние изискваше моето състрадание и изключваше всякакво друго чувство. Държах я дълго в обятията си и я покрих с нежни и изпълнени с любов целувки, но бях далеч от мисълта да доведа до възбуда страстите й, в които сърцето не може да вземе участие. На сбогуване ми каза, че сега съм й доказал, че действително я обичам и с едно божествено изражение ме помоли да имам предвид, че освен мен тя няма вече друг покровител и приятел.
Когато следващата седмица бяхме заедно както обикновено, господин де Берни повика малко преди яденето иконома и в негово присъствие ми издаде документ, който той накара да подпише. Чрез този документ той ми прехвърляше правата си върху цялата собственост на казиното и му заповяда да гледа на мен във всяко отношение като на негов господар.
Уговорихме се да се съберем два дни след това още веднаж на една прощална вечеря, но когато аз пристигнах, М.М. стоеше сама в салона бледа като смъртта или по-добре бяла като статуя от карарийски мрамор.