Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Тя разбра ли? Заключи ли, че Каладин, а не Амарам е истинският убиец на Броненосеца? Като че не беше направила връзката. Шалан продължи да говори за нощта — също бурна — когато бе отровила и убила баща си.
Всемогъщи. Та тази жена беше по-силна, отколкото той самият някога е бил.
— И така — продължи Шалан и притисна глава в гърдите му, — ние решихме аз да намеря Ясна. Тя… притежаваше Превръщател, нали разбираш.
— Искали сте да проверите дали не може да поправи вашия?
— Не, това би било прекалено разумно. — Каладин не можеше да види как тя се надсмива над себе си, но някак го чуваше. — Понеже бях глупава и наивна, намислих да заменя моя с нейния и да върна у дома работещия Превръщател, за да спечелим пари за семейството.
— И дотогава не си напускала родовите ви владения?
— Да.
— И си отишла да крадеш от една от най-умните жени на света?
— Ъъ… да. Помниш ли, „глупава и наивна“? Както и да е, Ясна разбра. За щастие, аз я заинтригувах и тя се съгласи да ме приеме за своя повереница. Бракът с Адолин беше нейна идея, начин да защитя семейството си, докато се обучавам.
— Хмм — умисли се Каладин. Проблесна мълния. Ветровете като че се усилваха, ако това въобще бе възможно, и той трябваше да повиши глас, макар Шалан да бе съвсем близо до него. — Щедро от страна на жена, която си замисляла да ограбиш.
— Мисля, че тя видя в мен нещо, което…
Тишина.
Каладин примигна. Шалан я нямаше. За миг изпадна в ужас и затърси наоколо, докато не осъзна, че кракът вече не го боли, че главата му вече не се мае от кръвозагубата, шока и възможната хипотермия.
А, пак това.
Пое дълбоко дъх, изправи се и излезе от мрака на ръба на отвора. Реката долу беше спряла, като че бе станала твърда. Входът на нишата — който Шалан изсече твърде нисък — сега го побираше в цял ръст.
Погледна навън и срещна взора на лице, голямо колкото самата вечност.
— Отче на Бурята — заговори Каладин. Някои го наричаха Йезерезе, Вестител. Ала това не прилягаше на нищо, което Каладин знаеше за вестителите. Навярно Отецът на Бурята беше дух? Бог? Сякаш се простираше до безкрай, ала оставаше обозрим, лицето му се виждаше.
Ветровете бяха спрели. Каладин чуваше ударите на сърцето си.
ДЕТЕ НА ЧЕСТТА.
Този път му проговори. При последната буря не му говореше, за разлика от сънищата.
Каладин се огледа дали Шалан не е с него, но вече не я виждаше. Тя не беше част от видението, каквото и да бе то.
— Тя е една от тях, нали? — попита той. — От Сияйните рицари. Или поне е Повелителка на Стихиите. Това стана, когато се сражавахме с чудовището; така тя оцеля при падането. И двата пъти не бях аз. Тя беше.
Отецът на Бурята прогърмя.
— Сил — продължи Каладин и погледна пак лицето. Платата пред него бяха изчезнали. Останаха само той и лицето. Трябваше да попита. Болеше го, но трябваше. — Какво сторих аз на Сил?
ТИ Я УБИ.
Гласът разтърси всичко. Сякаш… сякаш треперенето на платото и на каладиновото тяло създаваха звуците за този глас.
— Не — прошепна Каладин. — Не!
СЛУЧИ СЕ ОНОВА, КОЕТО СТАНА НЯКОГА, гневно рече Отецът на Бурята. Човешко чувство. Каладин го разпозна. НА ХОРАТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВЯРВА, СИНЕ НА ТАНАВАСТ. ТИ МИ Я ОТНЕ. МОЯТА ОБИЧАНА.
Лицето като че се оттегли и избледня.
— Моля те! — викна Каладин. — Как мога да поправя това? Какво мога да сторя?
НЕПОПРАВИМО Е. ТЯ Е РАЗБИТА. ТИ СИ КАТО ОНЕЗИ ОТ ПО-РАНО, КАТО ОНЕЗИ, КОИТО ПОГУБИХА ТОЛКОВА МНОГО ОТ ОБИЧАНИТЕ МИ. ВСИЧКО ДОБРО, СИНЕ ТА ЧЕСТТА. ТИ НЯМА ПОВЕЧЕ ДА ЯЗДИШ МОИТЕ ВЕТРОВЕ.
— Не, аз…
Бурята се върна. Каладин рухна отново в нишата и остана без дъх от внезапното завръщане на болката и студа.
— В името на дъха на Келек! — възкликна Шалан. — Какво беше това?
— Видя ли лицето? — попита Каладин.
— Да. Толкова огромно… Видях звезди в него, много и много, безкрайност…
— Отецът на Бурята — изнурено рече Каладин. Нещо под него внезапно просветна и той заопипва пода. Сфера, същата, която Шалан изтърва по-рано. Беше потъмняла, а сега пак се зареди.
— Изумително беше — прошепна Шалан. — Трябва да го нарисувам.
— Пожелавам ти успех в този дъжд.
В потвърждение на думите му ги заля нова вълна. Дъждът се завихряше между пропастите, усукваше се и от време на време се връщаше да ги блъсне. Каладин и Шалан седяха в дълбока няколко пръста вода, ала тя вече не заплашваше да ги завлече.