Зовът на барабана [bg]

— Най-вероятно е решила, че няма да го сметнем за истински брак — казах аз. — Обяснила съм ѝ всичко за брака; за споразумението и как ти настояваше да се оженим в църква, пред свещеник. Тя не е искала да ти казва нещо, което ти не би одобрил… толкова много искаше да ти се хареса.

Джейми имаше приличието да се засрами от това, но Роджър пренебрегна обяснението ми.

— Тя добре ли е! — попита той, като се наведе напред и ме стисна за ръката.

— Да, добре е — уверих го, надявах се наистина да е така. — Искаше да дойде с нас, но, разбира се, не можехме да го допуснем.

— Искала е да дойде? — Лицето му засия, радостта и облекчението бяха очевидни дори през рошавата брада и коса. — Значи не ме е… — спря рязко и погледна за миг към Джейми. — Когато срещнах… господин Фрейзър на склона, той като че ли смяташе, че тя… ами… че е казала…

— Ужасно недоразумение — прекъснах го бързо. — Тя не ни каза за обричането, затова когато се оказа, че е бременна, ами… предположихме… — Джейми гледаше Роджър без никакво благоразположение, но се сепна, когато го побутнах рязко.

— А, да — рече неохотно. — Грешка. Поднесох на господин Уейкфийлд извиненията си и му казах, че ще се постарая да оправя нещата. Но сега имаме други грижи. Виждала ли си Иън, сасенак?

— Не. — Едва сега осъзнах, че Иън не е с тях и стомахът ми се сви от страх. Джейми изглеждаше мрачен.

— Къде беше цяла нощ, сасенак?

— Бях с… о, Господи!

Забравих за миг въпроса му, защото видях стъпалото на Роджър. Плътта бе подута и зачервена до средата на стъпалото, с огромна възпалена рана от външната страна. Притиснах силно и усетих поддаването на джобовете с гной под кожата.

— Какво е станало?

— Порязах го, докато се опитвах да избягам. Те го превързаха и му слагаха разни неща, но се инфектира от време на време. Оправя се, после пак се възпалява. — Сви рамене; не се интересуваше от крака си, колкото и грозна да беше раната. Погледна към Джейми, явно бе взел решение.

— Бриана не те е изпратила да ме пресрещнеш, нали? Не те е молила да… се отървеш от мен?

— Не — изненада се Джейми. Усмихна се за миг и лицето му се озари за миг. — Това беше моя идея.

Роджър пое дълбоко дъх и затвори очи.

— Слава богу! — каза той и ги отвори. — Мислех си, че може… ужасно се скарахме, преди да я оставя и си помислих, че затова не ви е казала за обричането; затова е решила, че не иска да е омъжена за мен. — По челото му бе избила пот, дали заради новините, или от това, което правех с крака му. Усмихна се с болка. — Все пак ми се струваше малко крайно да бъда пребит до смърт и продаден в робство — дори за жена с нейния темперамент.

— Ммфмм — Джейми се бе изчервил. — Нали казах, че съжалявам.

— Да. — Роджър го погледна за миг, явно се опитваше да реши нещо. Пое дълбоко дъх, наведе се и отдръпна внимателно ръката ми от крака си. Изправи се и срещна погледа на Джейми.

— Имам да ти казвам нещо. За това се скарахме с нея. Тя каза ли ви защо дойде тук… защо искаше да ви открие?