Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Защо. — Туп. — Не можеш. — Туп. — Да направиш. — Туп. — Нищо. — Туп. — Както. — Туп. — Трябва.
Зрението на Шалан се проясни. Татко поемаше тежко въздух. Лицето му беше опръскано с кръв. Балат хлипаше на пода. Ейлита го прегръщаше, заровила лице в косата му. Кракът на Балат беше кървава пихтия.
Виким и Юшу продължаваха да стоят ужасени на прага.
Татко убийствено погледна Ейлита. Вдигна ръжена да я удари. Ала тогава той се изплъзна от пръстите му и издрънча на пода. Татко изненадан погледна ръката си, после залитна. Улови масата, за да се опре, но падна на колене и после се свлече на една страна.
Дъждът биеше по покрива. Звучеше като хиляди бягащи твари, които се мъчеха да влязат в къщата.
Шалан се насили да стане. Студ. Да, сега позна този студ вътре в себе си. Изпитвала го бе и по-рано, в деня, когато загуби майка си.
— Превържи раните на Балат — рече тя на плачещата Ейлита. — Ползвай ризата му.
Ейлита кимна през сълзи и се залови за работа с треперещи пръсти.
Шалан приклекна до татко. Той лежеше неподвижно, очите му бяха отворени и мъртвешки се взираха в тавана.
— Какво… какво стана? — попита Виким. Шалан не бе забелязала как двамата с Юшу боязливо са влезли в залата, заобиколили са масата и са застанали до нея. Виким надзърна над рамото ѝ. — Балат го улучи в ребрата…
Татко кървеше отстрани; Шалан усещаше през плата. Но тази рана не беше достатъчно тежка. Тя поклати глава.
— Преди няколко години ти ми даде нещо — обясни тя. — Една кесия. Запазих я. Каза ми, че с времето става по-силно.
— Отче на Бурята — промълви Виким и затули уста. — Черната жлъчка? Ти…
— Във виното му. Малисе лежи мъртва на прага на кухнята. Той отиде твърде далеч.
— Убила си го — рече Виким и се втренчи в трупа на татко. — Убила си го!
— Да — уморено отговори Шалан. Олюлявайки се, стигна до Балат и почна да помага на Ейлита с превръзките. Балат беше в съзнание и стенеше от болка. Шалан кимна на Ейлита, която му донесе вино. Не отровно, разбира се.
Татко беше мъртъв. Тя го уби.
— Какво е това? — попита Юшу.
— Престани! — възкликна Виким. — В името на Бурите! Вече претърсваш джобовете му ли?
Шалан зърна как Юшу вади нещо сребристо от джоба на татковата горна дреха. Увито беше в черна торбичка, малко окървавена. Части от предмета се подаваха от мястото, където мечът на Балат беше улучил.
— Отче на Бурята — продума Юшу и го издърпа. Предметът се състоеше от няколко верижки от някакъв сребрист метал, свързващи три едри скъпоценни камъка. Единият камък беше счупен и не светеше. — Това каквото си мисля ли е?
— Превръщател — отговори Шалан.
— Повдигни ме — каза Балат, когато Ейлита се върна с виното му. — Моля те.
Момичето неохотно му помогна да седне. Кракът му… кракът му беше зле. Трябваше да доведат лекар.
Шалан се изправи, отри окървавените си ръце в роклята и взе Превръщателя от Юшу. Изящният метал беше счупен от удара с меча.
— Не разбирам — чудеше се Юшу. — Не е ли това богохулство? Не принадлежи ли това на краля и не се ли ползва единствено от ардентите?
Шалан потри с палец метала. Не можеше да мисли. Вцепенена… потресена. Това беше. Потресена.
Убих татко.
Внезапно Виким писна и подскочи.
— Кракът му мръдна!
Шалан се извърна към трупа. Пръстите му се свиха.
— Пустоносни! — рече Юшу. Вдигна поглед към тавана и бушуващата буря. — Те са тук. Те са вътре в него. Ще…
Шалан приклекна. Очите трепнаха и се съсредоточиха върху нея.
— Не беше достатъчно — прошепна тя. — Отровата не беше достатъчно силна.
— Ох, Бурята да го отнесе — додаде Виким и коленичи до нея. — Още диша. Отровата не го убила, само го е парализирала. И той се съвзема.
— Трябва да довършим започнатото — каза Шалан и огледа братята си.
Юшу и Виким се дръпнаха и поклатиха глави. Балат беше замаян, почти в несвяст.
Шалан отново се обърна към баща си. Той я наблюдаваше. Очите му се движеха лесно. Кракът му шаваше.
— Съжалявам — промълви тя и откопча огърлицата си. — Благодаря ти за онова, което стори за мен.
Уви огърлицата около шията му.
После почна да я усуква.
Ползваше дръжката на една от вилиците, които паднаха от масата, когато татко се опря на нея. Преметна едната страна на закопчаната огърлица около нея, почна да върти и така затегна верижката много силно около шията му.
— В дълбоки пропасти ти спи — прошепна тя, — наоколо ти мракът…