Зовът на барабана [bg]

— Иън е добро момче — прошепна. — Той има приятели сред мохоуките. Дано са го защитили.

Любопитството на Роджър се завръщаше, когато шокът от вечерта започна да отслабва.

— А какво е направила жена ти? Как така е замесена във всичко това?

Фрейзър въздъхна. Прокара здравата си ръка по лицето и през косата, като я търка, докато червените кичури щръкнаха.

— Не биваше да го казвам. Не е виновна тя. Просто… няма да я убият, но, Господи, ако са я наранили…

— Не са — рече твърдо Роджър. — Какво стана?

Фрейзър сви рамене и затвори очи. Килна глава назад, докато описваше сцената сякаш още я виждаше зад клепачите си. Вероятно бе точно така.

— Не можех да видя момичето в такава тълпа. Дори не мога да кажа как изглежда. Видях я чак накрая.

Клеър стояла до него, пребледняла и скована сред крещящите и олюляващи се хора. Когато индианците почти приключили със свещеника, го развързали от стълба и вързали ръцете му за друг, по-висок стълб, за да го вкарат в пламъците.

Фрейзър го погледна, избърса устните си с опакото на дланта си.

— Виждал съм как изтръгват биещото сърце на човек от гърдите му — каза той. — Но не бях виждал да го ядат пред очите му. — Говореше почти смутено, сякаш се извиняваше за смущението си. Шокиран, той погледнал към Клеър. Чак тогава видял индианката, която стояла от другата ѝ страна с дете на ръце.

Момичето съвсем спокойно подало бебето на Клеър, после се обърнало и се плъзнало през тълпата.

— Не поглеждаше настрани, вървеше право към огъня.

— Какво? — Гърлото на Роджър се бе свило от шока и тази дума излезе като задавен грак.

Пламъците погълнали момичето веднага. Тъй като бил по-висок от индианците, Джейми видял ясно всичко.

— Първо се запалиха дрехите ѝ, после косата. Но когато стигна до него, вече гореше като факла. — Все пак виждал тъмния силует на ръцете ѝ, вдигнати да прегърнат празното тяло на свещеника. До няколко секунди вече не можел да ги различи един от друг; виждал само една фигура, черна сред издигащите се пламъци.

— И тогава настана лудницата. — Фрейзър отпусна рамене и докосна раната на слепоочието си. — Знам само, че една жена започна да вие, после се отприщи ад от писъци и внезапно всички или се разбягаха, или започнаха да се бият.

Той самият се опитал да прави и двете, защитавайки Клеър и детето, докато си проправял път през мятащите се тела. Но били твърде много. Избутал Клеър към стената на една къща, грабнал едно дърво, за да ги защитава и изкрещял на Иън, докато размахвал сопата си към всеки, който приближавал към тях.

— Тогава един демон изскочи от дима и ме удари с тоягата си. — Сви едното си рамо. — Обърнах се да се бия с него и налетяха трима. — Нещо го ударило в слепоочието и след това се събудил тук.

— Оттогава не съм виждал Клеър. Нито Иън.