Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Всички побягнаха.
Джими гледаше прадядо си високо във въздуха.
Гласът на Пъг прокънтя отново:
— Това да спре веднага.
След което Пъг изчезна.
Накор каза:
— Е, поне ги накара да спрат боя за малко.
Тримата седяха в опразнената зала в двореца, след като принцът се беше оттеглил, а кешийският генерал се бе върнал при армията си.
— Ще ги накарам да спрат завинаги — каза Пъг.
— Иначе? — попита Миранда.
— Втръснали са ми убийствата — каза Пъг. — Втръснала ми е разрухата. Но повече от всичко друго ми омръзна тази безумна глупост, която виждам навсякъде. — Пъг мислеше за загубите от войната, които бе преживял, от приятеля от детинството си Роланд и лорд Боррик до Оуен Грейлок, човек, когото не познаваше добре, но който му бе допаднал от зимата, прекарана в Даркмоор. — Твърде много добри мъже. И твърде много невинни. Не може да продължава така. Ако потрябва… Не знам, но ако потрябва да вдигна стена между двете армии, ще го направя.
— Ще измислиш нещо — каза Накор. — Когато принцът и генералът се успокоят, можеш да им кажеш каквото искаш.
— Кога ще се срещнат пак? — попита Миранда.
— Утре по обед.
— Добре — каза Накор. — Това ми дава време да разбера дали това, което мисля, че е станало, е станало.
— Пак ставаш загадъчен — каза Миранда.
Накор се усмихна.
— Елате и вижте. Ще вземем нещо за ядене.
Изведе ги от залата, а после и извън двореца покрай стражите — те бяха неспокойни; не знаеха дали няма скоро да им се наложи отново да се върнат на стените и ужасната битка отново да започне.
Щом напуснаха двореца, видяха, че през Южната порта влизат конници. В челото им Пъг забеляза другия си внук и му махна.
Джими приближи.
— Голямо представление, Пъг. — Той се ухили и сърцето на Пъг леко се сви, щом за кой ли път видя усмивката на Гамина. — Ти спаси живота на много мои хора. Благодаря.
— Радвам се, че и ти си сред облагодетелстваните — каза Пъг.
— А Даш?
— Вътре е, жив е и докато Патрик не си възвърне силите, командва града.
Джими се засмя.
— Не знам защо си мисля, че не му харесва особено.
— Иди да го видиш — каза Пъг. — Ние отиваме в храма на Накор и ще се върнем утре сутринта. Имаме обща среща утре по обед, за да приключим с тази глупост.
— Ще съм повече от доволен — отвърна Джими. — Дуко е великолепен и успя да опази Юга, въпреки тази кешийска авантюра, но пострадахме лошо по двете граници, а нямам представа как са нещата в Севера.
— Онази война също свърши.
— Радвам се да го чуя, прадядо. Ще се видим сутринта.
— Да вървим — подкани ги Накор. — Искам да видя какво е станало.
Забързаха през града, който плахо се връщаше към нормалния живот. При толкова малко хора навън, стигнаха бързо Храмовия квартал.
Извън шатрата нямаше никой, но щом влязоха, видяха насядала по пода тълпа. Алийта също седеше на пода, вместо да се рее във въздуха, и светлината около нея беше изчезнала. Изчезнала беше и злокобната чернилка под нея.
Доминик притича към тях и каза:
— Накор! Радвам се, че те виждам.
— Кога стана това? — попита Накор.
— Преди няколко часа. В един момент летеше във въздуха, а в следващия чернотата отдолу изчезна, сякаш бе засмукана през някаква дупка, и тя леко се спусна на земята, отвори очи и започна да говори.
Пъг и останалите обърнаха внимание на онова, което говореше жената, и изведнъж Накор възкликна:
— Гласът й е различен.
Пъг не знаеше как е звучал преди гласът на младата жена, но разбираше, че не е могъл да има нищо общо с това, което чуваше сега, защото гласът й беше магически. Тих и в същото време лесен за чуване, стига човек малко да се вслуша: музикален глас.
— Какво казва? — попита Миранда.
— Откакто се събуди, говори за природата на доброто — каза Доминик. Погледна Накор. — Когато започна отначало този храм и ни каза какво се каниш да направиш, бях скептичен, но разбирах, че трябва да опитаме. Но това, което виждам сега пред нас, е живо доказателство, че е трябвало силата на Ишап да бъде споделена с Ордена на Арч-Индар, защото тук, пред нас, седи жив аватар на Богинята.
Накор се засмя.
— Изобщо не е толкова грандиозно. Елате. — Преведе ги през насядалата тълпа и застана пред младата жена. Тя не му обърна внимание и продължи да говори. Накор приклекна и я погледна в очите. — Повтаря ли се? — попита той.
— Ами, да, така мисля — отвърна Доминик.
— Някой записва ли какво казва?
Шо Пи, който седеше встрани, отвърна:
— Накарах двама послушници да записват думите й, учителю. Това е началото на третото повторение на урока, който ни предава.