Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Бъди жив и здрав, приятелю — каза Пъг.
— И вие тримата — също — каза Томас.
Качи се на драконовия гръб и Риана подскочи към небето. Два тласъка на мощните криле и тя се издигна на запад и пое дългия си път към Елвандар.
— Ще можеш ли да ни пренесеш и тримата в Крондор? — попита Пъг.
— Ще се справя — каза Миранда. Хвана ги за ръце, затвори очи и реалността около тях се замъгли.
Появиха се в голямата зала на двореца в Крондор тъкмо когато бойните рогове възвестиха настъплението на резервите към главната порта.
Густаф каза:
— Ако не можеш да се шмугнеш през портата и да я отключиш…
— Я събаряш — довърши Даш.
Чуха тътен и таранът се затъркаля по пътя към главната порта. Пътят към града от изток представляваше дълъг наклон заради многото хълмове, а овенът беше огромен, направен от пет дървета, стегнати с яки въжета. От двете му страни яздеха конници с насочващи въжета и когато стигнаха последната отсечка от пътя преди портата, пуснаха въжетата и завиха.
Таранът набра скорост. Даш инстинктивно се хвана за камъните на стената в очакване на сблъсъка.
И изведнъж някой се изправи между Густаф и Даш и протегна ръка над стената. Мълнията, излязла от ръката, се изстреля напред, Даш се обърна и видя, че до него е застанал прадядо му.
— Стига! — извика Пъг гневно и таранът долу се пръсна на хиляди пламтящи отломки.
Каквото и да бяха очаквали кешийците, не беше точно тази чародейска проява. Щурмът им, пресметнат да съвпадне с удара на тарана по портата, заяде, след като конниците изведнъж се озоваха пред крепката висока стена, по която стояха готови да ги поразят стрелци, вместо пред зейнала порта, през която да се втурнат.
Дръпнаха юздите и закръжиха объркани, а бойците по стената пуснаха бараж от стрели. Пъг извика: „Не!“, размаха ръце и отпрати знойна вълна, която превърна стрелите в горящи клечки и те западаха далече от целта си. После се обърна към Даш и рече:
— Не виждам друг офицер. Ти ли си началникът тук?
— За момента — да — отвърна Даш.
— Тогава заповядай на хората си да спрат стрелбата.
Даш го направи и кешийците се оттеглиха без щети към фронтовата си линия.
— Прати херолд при кешийския предводител — каза Пъг. — Кажи му, че искам да се срещна с командира на тая армия в двора на принца до час.
— В двореца? — вдигна вежди Даш.
— Да. Когато дойде, отворете портата и го пуснете.
— А ако не дойде?
Пъг се обърна, посочи Накор и Миранда при вишката и каза:
— Ще дойде, иначе ще му унищожа армията.
— Но какво да му кажа? — попита Даш.
— Кажи му, че войната приключи.
Пребледнелият и изнемощял Патрик стоеше пред трона си. Генерал Ашам ибин Ал-тък влезе бойко в тронната зала, обкръжен от стража и слуги, и се поклони.
— Тук съм, ваше височество.
— Не съм искал тази среща — каза Патрик.
Пъг пристъпи напред и заяви:
— Аз я поисках.
— А вие сте? — попита генералът.
— Аз съм Пъг.
Генералът повдигна вежди.
— А, магьосникът от Звезден пристан.
— Същият.
— И защо ме повика?
— За да ти кажа да си вземеш армията и да се прибираш вкъщи.
— Ако смяташ, че с тая сценка пред портата ще ме накараш да… — почна генералът.
Притича един гвардеец и докладва:
— Ваше височество, избухна битка!
— Аз съм под мирен флаг! — заяви генералът.
Патрик попита гвардееца:
— Къде е битката?
— Пред стената! Конница от север и от юг нападна кешийците.
— Генерале, тези части в момента не са под моя команда — каза Патрик. — Явно са дошли да освободят Крондор и не знаят за примирието. Свободен сте да се върнете при хората си.
Генералът се поклони и се обърна да напусне, но Пъг каза:
— Не!
— Какво? — попитаха едновременно и принцът, и генералът.
Пъг заяви:
— Това ще приключи веднага!
След което изчезна.
Накор, който стоеше в ъгъла до Миранда, каза:
— За уморен човек като него се справя добре, нали?
— Да — съгласи се Миранда с усмивка.
Пъг се появи в самия център на бойното поле и видя, че фургоните на обоза горят в тила на кешийския фронт и че конен ескадрон напада по крайбрежния път от север.
Издигна се на сто стъпки над бойното поле, плесна с ръце и гръмотевичен тътен разтърси онези долу; някои ездачи, които се оказаха точно под него, изпопадаха от седлата си.
Мъжете вдигнаха очи и видяха, че един човек се носи във въздуха. И от този човек изригна ярка мълния — златно сияние, по-ярко от самото слънце. Гласът му стигна до всеки един; все едно че стоеше до тях:
— Това да спре веднага!
И с махване на ръката изпрати сила през въздуха — вълна, която видимо го изкриви. Вълната порази конете, събори ги и още конници нападаха на земята.