Света троица [Войните на Розите-2]

Хенри благославяше доспехите си, докато вървеше по дългия централен коридор на Уестминстър. Тежестта им безспорно изцеждаше силите му, но с тях изглеждаше по-внушителен, придаваха му вида, който би трябвало да има, ако не беше болестта. Служителите на двореца ходеха със зачервени от радостен плач за неговото изцеление очи, крачеха пред тях, за да отведат кралската свита до кралските апартаменти, където сега живееше Йорк. Пазителят не беше заминал някъде на север, макар че в някои отношения денят сигурно щеше да протече по-лесно. Печатът не беше нищо друго освен две парчета сребро, поставени в торбичка в едно сандъче, но без него не можеше да се издаде нито една кралска прокламация или нов закон. За всички той беше просто символ — онзи, който държеше печата, държеше и символа на властта в тази земя.

На завет от вятъра, тук беше малко по-топло, макар през повечето време дворецът Уестминстър да беше студено и влажно място. Хенри, все още изпотен от язденето, крачеше гологлав в тракащите си доспехи по дългия път към своите стаи с изглед към реката. Докато се придвижваше, обмисляше точните думи, които да произнесе пред Пазителя и Защитника на своето кралство. Вече бе наясно, че Ричард Плантагенет не беше съсипал държавата, че не я бе опустошил с война. От коментарите на своите лордове подразбираше, че Йорк не бе преживял бунтове и въстания, нито нещо особено съществено, докато Хенри е дремал и сънувал в Уиндзор. Трудно беше да се обясни защо подобна новина възбуди гнева на краля, но и тази емоция щеше да изиграе роля, все едно каква бе причината за нея. Нямаше да си позволи да се огъне, докато не освободи от длъжност мъжа, който бе управлявал от негово име.

След като изкачи едно стълбище, той бе принуден да спре задъхан, изчаквайки разтрепераните си мускули да се успокоят. Отчасти за да прикрие нуждата си от почивка, той даде заповед на Бъкингам да подготви бързи ездачи, които да отнесат заповедта за освобождаването на Съмърсет от Тауър още в момента, в който вземе Печата в ръцете си. Нареждането да се доведат пазителите на Печата от стаите им бе предадено назад и премина през тълпата, придружаваща краля.

Устата на Хенри пресъхна. Той докосна гърлото си и се прокашля, после прие шишето, което Дери Бруър му подаде безмълвно. Изведнъж лицето му почервеня и той се задави, установявайки, че пие уиски. Дери леко наклони глава и развеселен се усмихна иронично.

— По-добро е от вода. Ще ви даде сили, Ваше Височество — добави той.