Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Но не е казал какво е видял, така ли? — попита Калан.
— Не. Само споделил със съветниците си, че е видял какво ще донесе бъдещето. Според тях бил приказлив човек, но след като споделил за видението си, изглеждал разсеян и се умълчал.
— След като не е разкрил в какво се състои това негово пророчество, тогава какво толкова му е важното? — Ричард отри лицето си с ръка. — И въобще, откъде сме сигурни, че говори истината?
— Не сме, предполагам, но след като споделил със съветниците си за видението, излязъл навън в бушуващата буря, както си бил по пижама, и скочил от платото.
— Самоубил се? — зяпна Ричард. — Без да каже нито дума за това свое видение?
— Нито думичка — кимна Натан.
Ричард вдиша дълбоко, замислен за тъжния край на човека.
— Хм, май Кара ще излезе права — забележителна сутрин.
— Боя се, че това не е всичко, Господарю Рал — вметна Бенджамин. — След необяснимото поведение на регента и предвид двете жени, които вчера убиха децата си, след като получили видение, предложих на Натан да проверим кой какви видения е получавал напоследък, пък дори да е човек с ограничени способности.
Ричард погледна Натан.
— И други ли има?
Натан сви рамене.
— Не познавам всички, които живеят в Двореца. Не може да се каже колко души от обитателите му са получавали дребни предзнаменования. Но познавам един, който от време на време твърди, че вижда бъдещи събития. Не съм го пробвал и нямам представа дали говори истината, дали наистина вижда бъдещето. Но предвид последните събития ми се стори добра идея да го посетим.
Ричард кимна замислено.
— Добре си направил.
— Щом стигнахме до мястото, където живее — продължи разказа Бенджамин, — чухме отвътре крясъци. Изкъртихме вратата и видяхме как мъжът е повалил жена си на пода. Беше я яхнал. Тя се мяташе яростно, за да се опита да му се измъкне. Трите им невръстни деца стояха свити в ъгъла, пищящи от ужас, в очакване на своя ред да бъдат убити, вероятно.
Натан му направи знак с ръка да не драматизира положението повече от необходимото.
— Нищо не се случи. Докато онзи вдигаше ръката си с ножа, за да замахне, с помощта на малко магия го запратих надалеч от жената, за да му попреча да осъществи намеренията си. Генералът и хората му се спуснаха и го обезоръжиха.
— Значи никой от семейството му не пострада? — попита Калан.
— Не — кимна Натан. — Дойдохме тъкмо навреме, за да предотвратим поредната трагедия.
Калан въздъхна.
— Какво облекчение.
— Та значи и този човек е получил видение?
Натан кимна.
— Той е майстор бижутер. Разказа ни, че видял как в дома му нахлуват мъже, за да го ограбят, докато той не си е вкъщи. Във видението крадците измъчвали жена му и децата му, за да ги накарат да им кажат къде крият златото, което бижутерът използва, за да прави накитите си. Те не знаели. Мъжете не им повярвали и с часове изтезавали семейството му до смърт, един по един, за да ги принудят да говорят. Мъжът твърдеше, че не можел да позволи семейството му да бъде сполетяно от такава ужасяваща съдба, затова решил да отнеме живота им със собствените си ръце, вместо да ги остави да страдат.
Ричард изглеждаше озадачен.
— Това не прилича на другите пророчества.
— Хвърлихме го зад решетките, ако искаш да го разпиташ — каза Бенджамин.
Ричард кимна, потънал в размисъл.
Генералът закачи пръст на колана с оръжията си.
— Има и друго, Господарю Рал.
Ричард вдигна глава.
— Какво друго?
Бенджамин въздъхна дълбоко.
— Ами, гвардейците успяха да приберат всички от пазара, заедно с животните им, във вътрешността на платото, преди бурята да ги е застигнала снощи. Докато повечето биваха насочвани навътре, част от войниците обиколиха, за да сме сигурни, че няма някой изостанал, който да загине от студ навън в мизерните палатки на пазара.
Докато обикаляли, открили труп на момче. Разкъсано до смърт. На десетина години, не повече.
— Разкъсано до смърт ли? — попита Ричард. — Какво имаш предвид?
Генералът не трепна при този въпрос.
— Беше частично изядено, Господарю Рал.
Ричард примигна от изненада.
— Изядено ли?
— Да, Господарю Рал. Вътрешностите му бяха изядени. Лицето му беше изгризано. По черепа му личаха следи от зъби. Липсваше едната му ръка и китката на другата. Животните са пирували с него, разкъсали са го, изяли са вътрешностите му почти изцяло.
Ричард помръкна.
— Малко дете навън в бурята, изгубено, далеч от хора, би се превърнало в лесна плячка на вълците и дори на глутница койоти. Може да е бил Хенрик, болното дете, с което говорих — нали избяга.