Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Стори ми се, че усетих нещо, но сигурно е просто заради мястото.
Наведе се над жената. От устните й излизаше червена пяна. Беше очевидно, че е мъртва.
— Хм, и това ако не е забележително — отрони Найда. — Трябваше да ми позволиш да използвам Агиела. Така поне бихме имали шанс да получим отговори.
— Не искам да използвате това нещо върху хората, освен ако не е абсолютно наложително.
Тя го изгледа застрашително с поглед, който всички Морещици умееха безотказно да извикват на лицето си. Ричард беше наясно, че е качество, съпътстващо лудостта им. Знаеше го, защото бе прекарал известно време в техния свят.
— Наложително беше — изсъска тя. — Около теб заплахата нараства. Глупаво е да се колебаем и да отстъпваме пред това, което е нужно да сторим, за да те предпазим от опасността. Пострадаш ли ти, ще пострадаме всички. Това, което е заплаха за теб, е заплаха и за нас.
Ричард не й възрази. Каза си, че навярно е права.
— Помислих си, че ако използваш Агиела, ще я убиеш на място.
— Е, сега няма как да разберем.
Деветнадесета глава
РИЧАРД СИ ЗАМЪЛЧА. Не беше в настроение да спори за това какво е сторено и какво би могло да се промени. Предпочете да обърне гръб на мъртвата жена и да прекрачи прага навън, където го чакаше капитанът.
— Жената е мъртва. Заведи ме да видя мъжа, когото докараха тук тази сутрин — бижутера, — преди той също да е издъхнал.
Капитанът хвърли бърз поглед през вратата, сякаш очакваше да види кръв, после махна с ръка.
— Ей там е, Господарю Рал, отсреща.
Незабавно отключи външната врата и превъртя ключа в ключалката на втората. След като надникна през миниатюрната шпионка, отвори.
Найда се пъхна пред Ричард и влезе, стиснала в едната си ръка фенера, а в другата — Агиела.
— Ах, ти, копеле! — изкрещя затворникът и се хвърли към Ричард още щом го мярна на прага.
Агиелът на Найда се вряза във врата му. Онзи отскочи назад с вик, стиснал гърлото си с ръце и едва дишащ от болка.
Този път Ричард не възрази срещу използването на Агиела. Мъжът бе дал на Морещицата съвсем основателна причина.
Ричард започваше да губи търпение и не отдели време за любезности.
— Днес си се опитал да убиеш семейството си. Защо?
— Заради това, което ги очаква — ето защо. — Гласът му беше дрезгав и мрачен от Агиела. Очите му се блещеха и мятаха гневни искри. — Заради теб! — Заедно с думите от устата му се изстреля кръв. — Мъжът заби пръст срещу Ричард. — Защото не искаш да се вслушаш в пророчествата. — Наложи се да преглътне от болка и заради кръвта, която обуздаваше гласа, но не и яростта му. — Имаш се за твърде важен, за да се съобразяваш с пророчествата. По-добре се замисли.
— Знам достатъчно за пророчествата — отвърна Ричард. — Нещата не са толкова прости, колкото си мислиш.
— Напротив. И преди съм имал видения за бъдещето и няма нищо сложно за разбиране. Нещо повече — виденията ми винаги са се сбъдвали.
— Какви видения си имал?
Онзи все още се държеше за гърлото. Гневът му се поохлади. Преди да отговори, стрелна с поглед Найда.
— Например усещам кога клиент, когото не съм виждал отдавна, ще се появи и ще направи поръчка. И скоро той идва. Веднъж изработвах пръстен за един човек и докато работих, усетих, че той ще умре, преди да съм завършил поръчката. Умря на другия ден.
— Това е различно — поклати глава Ричард. — Това са дреболии, незначителни предчувствия. Нямат нищо общо с пророчествата.
— Нали се сбъдват. Нали всичко, което предусещам, се сбъдва точно както ми се е явило.
— Да предусетиш, че някой ще се върне, за да направи нова поръчка при теб, не е същото като да получиш видение, което да те накара да убиеш семейството си.
— Не убийство! Пощада!
Мъжът скочи, готов да сграбчи Ричард за гърлото. Найда го спря с Агиела си. Той се строполи на пода, скръстил ръце на гърдите си, задъхан от разтърсваща болка. Морещицата застъпи гърба му с крак и се наведе над него.
— Ако опиташ това още веднъж, ще те накарам да съжаляваш, че си се родил. След като приключа с теб, ще ме проклинаш до гроб, но ще се научиш да се държиш както подобава. Ясно ли е!
Разтреперан и омаломощен от бавно отшумяващата болка от докосването на Агиела, той кимна, докато се опитваше отчаяно да си поеме дъх. Найда го подбутна с крак. Той се строполи. Накрая успя да се надигне и да се опре в стената, като хвърляше на Ричард гневни погледи.
— Семейството ми ще бъде подложено на невъобразими изтезания, защото ме държиш затворен тук и не мога да ги даря с милостив край.
— Чух всичко за видението ти. Дори да е вярно, ти си този, който ще е отговорен за болката, било то поради мъчения или смърт, и то само защото нито за миг не спря да помислиш, че е възможно да има и друг вариант.