Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Капитанът поведе неочакваните посетители из лабиринт от тесни коридорчета, които на доста места бяха врязани направо в скалния масив. Дори след хиляди години следите от длета личаха ясно, както когато бяха издялани в камъка.
Минаха покрай врати на килии, където бяха хвърлени престъпници. На светлината от фенера на капитана Ричард мярна подаващи се навън пръсти, които се промушваха през миниатюрни отвори в железните врати. През черни пролуки надзъртаха очи. Щом затворниците мярваха Найда зад капитана, пръстите се отдръпваха и очите се скриваха в тъмното. Отникъде не се чуваше нито гък. Никой не искаше да привлича вниманието на една Морещица.
В края на една особено тясна и извита галерия, откъсната от останалите, капитанът спря пред килия вляво. Във вратата нямаше вкопчени пръсти, не надничаха очи. Щом тежката врата се отвори, Ричард разбра защо. Външната врата не водеше направо към килия, а към малка вътрешна стаичка с друга врата. Затворникът бе там, в стаичката в дъното, зад по-малката втора врата.
С помощта на клечка капитанът взе огън от фенера си и запали друг, окачен на стената.
— Тези килии се охраняват от щитове — обясни той в отговор на въпроса, изписан на лицето на Ричард.
Макар Дворецът да бе обвит с мощна магия, която подсилваше дарбата на всеки от рода Рал и намаляваше способностите на всеки друг, щитовете около килиите представляваха допълнителна защита при задържането на човек с дарба, независимо колко е неговата сила. Що се отнася до хората с дарба, рискове не се поемаха.
Капитанът вдигна фенера, за да надзърне в малкия отвор на втората врата. След като се увери, че затворникът не се кани да го нападне, отключи. Използва цялата си тежест, за да отвори вратата. Изскърцаха възмутени ръждясали панти. Щом процепът стана достатъчно голям, за да може през него да се пъхне Ричард, капитанът отстъпи от прага, за да го изчака.
Найда, стиснала Агиела си в ръка, влезе първа. Затворничката седеше на земята. Оттласна се назад, докато гърбът й опре в стената. Не беше кой знае колко разстояние. Закри очите си с длан, отвикнала от светлината. Въобще не изглеждаше опасна. Освен за децата си.
— Разкажи ми за видението си — каза Ричард.
Жената погледна първо Найда, после него.
— Кое видение? Получих много.
Не този отговор очакваше да чуе Ричард.
— Видението, което те накара да убиеш децата си.
В очите на жената затанцуваха пламъчета от фенера. Не отговори.
— Четирите ти деца. Бутнала си ги от ръба на скалата. Убила си ги. Разкажи ми за видението, което ти е дало основателна причина да направиш такова нещо.
— Сега децата ми са в безопасност. За тях се грижат добрите духове.
Ричард реагира достатъчно бързо, за да попречи на Найда да забие Агиела си в жената.
— Недей — рече й тихо.
— Господарю Рал…
— Казах, недей.
Не изпитваше съчувствие към тази жена, но и не виждаше смисъл да я измъчват с Агиел.
Найда му хвърли бърз поглед, след което насочи Агиела към жената.
— Отговори на въпроса, иначе ще се погрижа да остана насаме с теб и тогава никога повече няма да ти мине през ума да не отговориш на въпрос на Господаря Рал.
Жената вдигна очи към него.
— Господарят Рал?
— Да, точно така: Господарят Рал. А сега отговори на въпроса му.
— Какво беше това видение, което те накара да убиеш децата си? — повтори Ричард.
— Нямам деца благодарение на теб! — Жената заслони лицето си с длан в очакване на Агиела.
Ричард вдигна крак на пейката, издълбана в скалния масив. Опря лакът на коляното си, докато се надвесваше към жената.
— Какви ги говориш?
— Не можеш да ни защитиш от това, което ще ни сполети, когато покривът се срине. Ти само се бунтуваш срещу предупрежденията на пророчествата. — Жената повдигна брадичка в жест на непокорство. — Сега поне децата ми няма да се страхуват от това, което ги очаква.
— А какво ги очаква?
— Ужасни неща!
— Какви ужасни неща?
Тя понечи да отговори. Остана зяпнала и изненадана от това, че няма какво да каже.
— Ужасни неща и точка — отсече накрая.
— Искам да ми кажеш какви са тези ужасни неща, които ще се случат — настоя Ричард.
Тя запримига объркано.
— Незнам… не…
Внезапно ръцете й се вкопчиха в гърлото и тя се строполи на каменния под, замята се в конвулсии и след това притихна.
Ричард се извърна към някой зад гърба си, дясната му ръка светкавично намери ефеса на меча.
Там нямаше никого.
— Какво става? — заоглежда се Найда в търсене на заплаха.
Ричард също се огледа.