Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Хората ми оглеждаха внимателно всички, които вкарвахме на сушина. Не се бяхме отказали от търсенето на детето, с което ти разговаря. Видяхме се с майка му. Тя ни разказа, че момчето не се е върнало. Беше се поболяла от тревога.
— Значи сигурно мъртвото момче, което сте намерили, е бил Хенрик.
Бенджамин клатеше глава още преди Ричард да е довършил.
— И ние така си помислихме, но не беше той. Описахме дрехите му, за да ги познае майката. Тя каза, че Хенрик не е бил облечен така. Малко по-късно при нас дойде да търси помощ един човек. Отчаяно издирваше сина си. Хората ми го попитаха как е било облечено детето. Мъжът описа съвсем точно дрехите на мъртвото момче.
Ричард притисна устни в отчаяние.
— Това означава, че болното момче, Хенрик, е изчезнало някъде из равнината Азрит. В тази буря досега най-вероятно е застигнато от бялата смърт. Ако преди това не го е разкъсала някоя глутница вълци.
Осемнадесета глава
ПЪТЯТ КЪМ ТЪМНИЦАТА БЕШЕ ДЪЛЪГ, но Ричард трябваше да го измине. Налагаше се да разпита жената, бутнала четирите си деца в пропастта. Трябваше да се опита да разбере какво става.
Калан отиде да се срещне с част от гостите, за да се опита да уталожи притесненията им във връзка с пророчествата, докато Ричард издирва източника на тези притеснения. Калан нямаше да се остави въпросите им да я объркат. Тя беше добре обучена в дипломатическите отношения.
Де да можеше Вирна, прелатът на Сестрите на светлината, да придружи Калан, за да й помогне да обяснят на хората какви са опасностите от това един обикновен мирянин да се забърква с пророчество. Пророчеството не беше проста работа. То не бе предназначено за хора, които не притежават дарбата. Представляваше един вид лично съобщение, предавано от пророците от миналото. Единствено Пророк можеше да получи виденията, съпътстващи истинско пророчество, и по този начин да разбере истинския му смисъл.
Вирна знаеше доста за тези опасности. В крайна сметка Сестрите на светлината бяха държали Натан в плен в Двореца на пророците близо хиляда години от страх пророчествата му да не достигнат до знанието на обикновени хора.
Вирна би могла да разколебае хората в убеждението им, че могат да разберат какво им казват пророчествата. За жалост тя, заедно с Чейс и семейството му бяха заминали за Магьосническата кула веднага след сватбата на Кара. Там имаше момчета с дарбата, които се нуждаеха от надзор и обучение. Очакваше се Зед също да се завърне в Кулата, но той предпочете да остане за приема, а сега бурята и смущаващите събития от последните дни допълнително го бавеха.
Щом Ричард се отдели от ръждясалите железни стъпала на стълбата, капитанът на тъмничарите застана мирно и го поздрави с юмрук в гърдите. В отговор Ричард само сведе глава. Огледа се на мъждивата светлина на факлите и изтръска мръсотията от дланите си. Мирисът на горяща смола задушаваше вонята.
Капитанът изглеждаше притеснен да види Господаря Рал да слиза лично в тъмницата. Тревогата му нарасна, щом видя след него от стълбата да се подава Найда. Червената кожена униформа на високата Морещица и русата й коса изпъкваха на фона на мизерната влажна каменна стаичка. Докато кимаше за поздрав на Найда, капитанът й се усмихна любезно. Беше очевидно, че се познават.
Ричард си даде сметка, че Морещиците не са неизвестни в тъмниците, особено пък в тази. В миналото враговете — реални или въображаеми — бяха захвърляни в тези тъмници и Морещиците изтръгваха с мъчения информация от хората с дарбата.
Някога и Ричард бе лежал в тази тъмница и знаеше прекрасно за какво се касае.
Посочи желязната врата.
— Искам да видя жената, убила четирите си деца.
— И мъжа, който се опита да убие семейството си?
— Да, него също — кимна Ричард.
Капитанът пъхна огромния ключ в ключалката. В първия момент тя не поддаде, но после езикът се превъртя и мъжът с усилие издърпа тежката порта, само колкото през процепа да може да се провре човек. Закачи ключовете на колана си и взе от една маса фенер, после се отправи към вътрешната тъмница. С добре отработено движение Найда грабна друг фенер, окачен на забит в стената гвоздей.
Преди Ричард да успее да мине през вратата, тя се изпречи пред него и го изпревари. Господарят Рал явно познаваше добре навика на Морещиците да бъдат винаги първи, за да проверяват за опасности. Отдавна бе установил, че животът му е по-лесен, ако ги остави да го правят, и не понечи да спори за такива дреболии. Пазеше заповедите си за тогава, когато наистина имаше смисъл да ги дава. И поради тази причина Морещиците ги приемаха като закон.