Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Май отдавна не сме пътували. Може би е време. Зед иска да му идем на гости, когато се върне в Магьосническата кула.
— Бих искала да отида в Ейдиндрил, да прекарам известно време в Двореца на изповедниците. Би било хубаво да се уверя, че градът се развива добре след всичко, което преживя.
Тя обаче знаеше, че скоро не се очертава да пътуват към Ейдиндрил и да гостуват нито в Магьосническата кула, нито в Двореца на изповедниците. Умираха невинни хора. Каквато и да бе причината, Калан усещаше дълбоко в себе си, че това ще излезе на преден план. Идеше й да изкрещи срещу непрогледния мрак, който се спускаше над тях, но нямаше смисъл.
Ричард затвори вратата на шкафа.
— При всичко, което става, не знам дали Зед все още ще настоява да се върне в Кулата, преди да сме разбрали какво имаме насреща си и как да се справим с проблема. Радвам се, че е с нас и може да помогне.
Калан проследи с поглед как Ричард сваля препаската на меча през главата си и оставя оръжието си край нощното шкафче. Сложи раницата на леглото и започна да рови в нея. Накрая с усмивка извади малка метална кутийка. Видът й накара и Калан да се усмихне.
— Ела тук — посочи й той леглото.
Щом тя седна, Ричард потопи пръст в кутийката и повдигна ръката на Калан. Нежно намаза раната с билковия мехлем. Беше приятно хладно и мигом уталожи болката.
— Така по-добре ли е?
— Да — усмихна се тя.
Бяха минали години, откак бе виждала за последно тази кутийка с мехлема, който Ричард приготвяше от аум и други билки. Израсъл в гората, той познаваше растенията и знаеше какво да прави с тях. След като нанесе малко от мехлема и върху своята зачервена рана, върна кутийката обратно в раницата си.
Толкова много неща се бяха случили, откак го срещна за пръв път в къщата му насред гората. Животът и на двама им се беше променил изцяло. Светът се преобърна нагоре с краката, като премина през кошмара на ужасна война. Калан не можеше да изброи всички пъти, когато си бе мислела, че никога повече няма да го види, или се бе страхувала, че той ще умре или — още по-страшно — вече е мъртъв. Ужасът сякаш нямаше край.
В крайна сметка все пак беше свършил. И двамата бяха оцелели, бяха преживели тези тежки и дълги години война и бяха донесли мир на този свят.
Но ето че светът май пак се оттегляше към мрака.
Приседнала на края на леглото, Калан взе в длани здравата му ръка и я долепи до лицето си. Скри безмълвните си сълзи в шепата му. Ричард нежно прокара ръка през косата й и придърпа главата й към себе си.
— Знам — рече тихо, — знам.
Калан го прегърна с две ръце през кръста.
— Обещай ми, че няма да допуснеш това, което идва насреща ни, да те отнеме от мен!
Ричард се наведе и я целуна по главата.
— Обещавам.
— Магьосниците винаги спазват обещанията си — припомни му тя.
— Знам — усмихна й се той.
Всичко потръгваше толкова добре. Бяха се били дълго време, бяха изстрадали толкова много. Не беше честно насреща им пак да се задава опасност, но тя знаеше, че се случва точно това. Знаеше, че и Ричард го усеща. Той я притисна в прегръдката си, докато тя си позволи слабостта да изплаче мъката си. Никога не бе позволявала на друг човек да стане свидетел на слабостта й.
— Какво правим в тази стая? — попита накрая той.
— Просто се опитвам да скрия двама ни от любопитни очи.
— Значи и ти си усетила някой да ни наблюдава, така ли?
Тя сви рамене, притисната към него.
— Не знам, Ричард. Стори ми се, че е така, но не мога да съм сигурна. Звучеше ужасно, когато Кара го спомена. Може просто да съм си въобразила.
Тя го погледна и се засмя през сълзи.
— Но ако се надяваш да се съблека тази нощ, Господарю Рал, не си познал.
Ричард се отпусна по гръб на леглото. Калан допълзя до него и се сгуши, отпуснала глава на рамото му.
— Просто постой така — прошепна, — може ли?
Той я обгърна с ръка и я целуна по челото.
Тя изтри сълзите си.
— Не си спомням кога за последен път съм плакала.
След дълго мълчание той рече:
— Аз си спомням.
Тя се притисна към него. Не можеше да повярва, че той наистина е с нея, че е неин, че наистина и искрено я обича.
Не вярваше, че може да го изгуби в тъмнината, която търси тъмнина.
Седемнадесета глава
КАЛАН СЕ СЪБУДИ от характерния звук от изваждане на Меча на истината от ножницата. Металическият звън я накара да скочи на крака с разтуптяно сърце. Вдигна рязко глава от рамото на Ричард.
— Какво става?
Той беше стиснал меча над главата й. Тихо й прошепна да замълчи и внимателно се измъкна от леглото. Придвижи се плавно като танцьор и застина безмълвен и съсредоточен в мрака.