Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Калан очакваше във всеки един момент към него да полети нещо от непрогледното черно. Не се случи нищо подобно.
— Какво става? — пророни тя.
— Имаш ли чувството, че някой ни наблюдава? — попита той през рамо.
— Не знам. Бях заспала дълбоко.
— Вече си будна.
Калан се изправи в леглото.
— Не знам, Ричард. Бях почти сигурна, че усещам нещо, но нямам представа дали е било наистина, или е само плод на въображението ми.
Ричард заби поглед в тъмнината в далечния край на стаята.
— Истина е.
При тези думи сърцето на Калан заби още по-учестено. Тя се приближи до Ричард, като внимаваше все пак да не застава на пътя на меча му, в случай че му се наложи да го използва.
— Можеш ли да разбереш какво е?
Мускулите му се отпуснаха.
— Вече го няма.
Калан присви очи, като се взираше напрегнато в слабо осветената спалня.
— Имаш предвид, че вече го няма, понеже си размислил и си сигурен, че е било плод на въображението ти?
Ричард се обърна към нея.
— Не, имам предвид, че когато отвърнах на погледа му, то изчезна. Беше тук. Изобщо не се съмнявам в това.
Мускулите му се бяха отпуснали, но Калан ясно можеше да различи кипящата в погледа му ярост. Това бе магията на Меча на истината, който юмрукът му здраво стискаше. Това бе справедливият гняв на Търсача.
Калан долови тътен на гръмотевица в далечината. Обви тялото си с ръце, за да се предпази от студа.
— Кой или какво би могло да направи такова нещо? Нали разбираш — кой би могъл да ни гледа по такъв начин?
— Нямам представа. Зед също не каза нищо по въпроса.
Ричард прибра меча в украсената със злато и сребро ножница, която стискаше в другата си ръка. Щом острието се прибра в леговището си, гневът напусна сивите очи на Търсача.
Ричард пъхна глава в ремъка и намести оръжието на дясното си рамо. Калан отиде до прозореца и дръпна завесите само колкото да надзърне навън.
— Светло е.
— А бурята?
— Изглежда още по-зле. Ставаш за пророк.
— Страхотно — пророни Ричард. — Сега всички гости ще останат в Двореца и ще продължат да ни разпитват за пророчествата.
— Просто са притеснени, Ричард. Трябва да признаеш, че нещо става. Хората не са глупави. Също го усещат. Ти си Господарят Рал. Очакват от теб да ги защитаваш от нещата, които не разбират и от които се боят.
— Сигурно — сви рамене той и в същия миг на вратата се почука.
След като се обу, той отиде да погледне кой е. Калан видя в коридора Натан, който разговаряше с Бенджамин. На вратата беше почукала Кара. Носеше червена кожена униформа и мрачна физиономия. Щом Натан и Бенджамин забелязаха Ричард и Калан, се спуснаха към вратата.
— Май си спала с роклята — отбеляза Кара, щом Калан застана до Ричард на прага.
— Боя се, че да.
— Аха, значи пак вашата стая са наблюдавали — кимна Кара.
— Не ми харесва идеята да се събличам, когато някой ме дебне.
— Вие двамата с Бенджамин усетихте ли някой да ви наблюдава? — обърна се Ричард към Морещицата.
— Не, но бях готова, ако някой се появи. Нямаше никого и си рекох, че наистина обектът на наблюдение сте вие двамата, както и предположихте. Нощта мина спокойно — поне до сутринта.
— Защо, какво стана сутринта? — попита Калан.
Натан се наведе напред, нетърпелив да се залови за работа.
— Помниш ли онзи набития с червената туника, който вчера на приема разпитваше дали не ни очаква някакво профетическо събитие?
Ричард се прозя.
— Същият, дето твърдеше, че бъдещето ни извира от миналото и пророчеството е част от това минало? Всичките тези нелепи приказки?
— Именно.
Ричард прокара уморена длан през лицето си.
— Беше доста настоятелен в желанието си всички да чуят моите прозрения за пророчеството и какво ще ни донесе бъдещето. Сигурно няма търпение да се срещна с него и останалите, за да им разкрия какво ги очаква.
— Не точно — каза Натан. — Самият той е получил видение рано тази сутрин.
Ричард се изправи и го изгледа подозрително.
— Нямах представа, че сред гостите има хора, които притежават макар и ограничени способности в тази област.
Натан се приближи.
— Не притежава способности. Това е странното. Съветниците му твърдят, че регентът никога преди не е правил каквито и да било пророчества. Пророчествата винаги го били впечатлявали, винаги търсел хора, които твърдят, че са способни да предричат бъдещето, но самият той не притежавал такива качества.
— Тогава какво е това важно негово пророчество?
— Твърди, че имал видение.