Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 159
Перейти на страницу:

Човекът примигна объркано.

— Друг вариант ли? Какво искаш да кажеш?

— Ами, да приемем, че наистина вярваш в предчувствието си, че крадците ще измъчват жена ти и децата ти, за да ги накарат да им разкрият къде държиш златото.

— Вярно е!

— Добре, да речем, че е вярно. Тогава защо не направиш нещо, за да защитиш семейството си?

Онзи преглътна, все още не можеше да си поема нормално дъх.

— Да ги защитя ли?

— Да. Ако толкова те е грижа за тях, защо не направиш каквото е нужно за тяхната безопасност. Защо не потърсиш някой — гвардейците или Натан Пророка, или мен?

— Никой няма да ми помогне. Никой няма да ми повярва и няма да може да попречи на тези мародери да посегнат на жена ми и на децата. Семейството ми ще бъде подложено на мъчения.

— Заради теб. — Ричард изчака онзи да го погледне изпод вежди и продължи: — Мъжете от видението ти искат да разберат къде е скрито златото. Жена ти и децата ти не знаят, затова няма как да им разкрият местоположението. Крадците не вярват и продължават да ги измъчват.

— Да, точно така! — извика онзи и размаха пръст пред Ричард.

— Те ще изстрадат тези мъчения и ще умрат, защото ти не вярваш във видения и не ги приемаш за истина.

— Не, те ще страдат, защото ти не ги приемаш за истина.

Онзи се сепна, объркан.

— Но аз ги приемам.

— Ако беше така, единственото, което трябваше да направиш, бе да кажеш на жена си и децата си къде е златото. Да им разкриеш тайната, така че ако някой някога се опита да им стори зло, да му го дадат. Трябваше да направиш само това и видението нямаше да се сбъдне. Освен ако не цениш златото повече от семейството си.

— Не! Разбира се, че не!

— Тогава защо не им каза къде криеш златото? Или друг вариант — защо не ги заведе някъде, където ще са в безопасност?

Човекът изглеждаше искрено объркан.

— Не знам.

— Защо първата ти мисъл беше не да ги защитиш, а да ги убиеш?

Лицето на затворника бе станало пепеляво. Нямаше отговор на този въпрос.

— И аз съм получавал подобни заплахи за любимите си хора — продължи Ричард. — Моята единствена мисъл винаги е била да ги защитя, да опровергая пророчеството. В крайна сметка успях. Без да ги убивам.

Човекът сведе поглед към пода. Увереността, яростта му се бяха изпарили.

Когато обаче очите му за пореден път намериха Ричард, в тях пак се бе разгоряла страст.

— Сега ти ще си виновен за страданията и смъртта им! Ти ме държиш тук зад решетките, при положение, че знаеш какво ще се случи. Семейството ми ще преживее невъобразима агония, защото не ми позволяваш да ги избавя от видението си, като ги даря с милостива смърт. Страданията им ще са заради теб. И то само защото не изпълняваш дълга си към своя народ и не се вслушваш в пророчествата.

Ричард не каза нищо. На лудостта нямаше с какво да отвърне.

Мъжът опря гръб в стената и се изправи. Погледна гневно Ричард.

— Ти не заслужаваш да бъдеш Господарят Рал. Скоро всички ще го разберат.

Двадесета глава

КАЛАН СЕ ОПИТА ДА ПРЕДРАЗПОЛОЖИ ГОСТИТЕ, като най-напред даде изискан обяд. Масите в залата бяха отрупани с плата месо, риба, дивеч и всякакви деликатеси и сладкиши. На плотове бяха подредени вина. Музиканти свиреха лека, успокояваща музика, докато сервитьори разнасяха из тълпата цветни, подсладени с мед питиета. Гостите вдигаха тежките чаши от подносите и се наслаждаваха на сладостните нектари.

Докато гледаше множеството, Калан се почувства ужасно самотна. Де да можеше Ричард да е с нея. Липсваше й. Но той си имаше работа. Както и тя.

Тръгна да обикаля жужащата тълпа, докато хората вкусваха от храните, отпиваха от виното и си вземаха нектар от подносите, а тя се усмихваше и поздравяваше всеки лично, без самата тя да сложи и залък в уста, благодареше им, задето са я уважили с присъствието си, и се грижеше да не им липсва нищо. Имаше достатъчно персонал, за да осигури на гостите каквото е нужно.

Мнозина носеха със себе си пророчества и настояваха, че това е най-ключовото им оръжие за намиране на правилния подход към бъдещето. Според тях Калан и Ричард щяха да направят добре, ако проявяваха повече внимание към такива предсказания. Калан слушаше търпеливо, от време на време любезно задаваше въпроси, за да си изясни едно или друго твърдение.

Кара, която нямаше вяра никому, дори на владетелите на страните от Д’Харанската империя и техни съюзници във войната, не се отдалечаваше на повече от една ръка разстояние от нея. На няколко пъти, докато Калан обикаляше из залата, хората я спираха, за да я питат дали в кухнята имат едно или друго ястие. Калан тутакси отправяше въпроса към неизменно следващия я представител на персонала, за да може желанието на гостите да бъде незабавно изпълнено.

1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)