Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Една от фигурите се обърна към мрачния на вид мъж зад евтината дървена маса, която служеше за тезгях. Тя вдигна ръце към качулката и я свали, разкривайки лицето си. Маркус леко се напрегна, разпознавайки Наварис от Фригия.
Наварис хвърли малка кожена кесия. Тя удари бармана в гърдите, отскочи и се приземи на мръсния бар. После погледна в упор мъжа и каза:
— Изчезни!
Маркус можеше да направи същото — но тогава мъжът първо щеше да преброи парите. Маркус не винеше бармана, че взе кесията и се изпари, без да си прави труда да погледне вътре.
Най-ниската фигура се огледа, после побърза и седна на масата срещу лейди Акватайн. Седна на наметалото си, смъкна качулката надолу, раздразнено промърмори, огледа се и чак след това я отметна назад.
— Тази дискретност — промърмори сенатор Арнос — е по-скоро безсмислена параноя. Трябваше ли да се срещаме в тази конюшня?
— Е, стига, бъди добро дете, Арнос — каза лейди Акватайн. — Уверявам те, че от тази страна на масата смърди също толкова лошо.
Маркус огледа сингуларите на сенатора. Наварис остана до входа, гледайки в нищото и показвайки емоции на замразен гранит. Останалите четирима се пръснаха из стаята, наблюдавайки платнените стени и хората, седнали на масата.
Маркус забеляза оръжията по бедрата на мъжете и лъка в по-тънката ръка. После се съсредоточи върху Арнос. Сенаторът от своя страна се взираше упорито в Маркус.
— Свали си качулката — хапливо каза Арнос.
— Не мисля — отвърна Маркус.
Арнос се ухили. Той напомни на Маркус за ръмжащ чакал.
— Свали я веднага.
— Не.
— Наварис — каза Арнос, — ако той не махне качулката от главата си, махни и нея, и това под нея от раменете му.
— Да, сър — отговори Наварис. Тя дори не помръдна към Маркус, нито погледна към него. Но ръката й се плъзна към дръжката на меча.
Лейди Акватайн възкликна нетърпеливо и махна с ръка. Въздухът внезапно стана по-плътен, усети се лек натиск от използването на фуриите на въздуха, за да се предотврати възможността за подслушване.
— Арнос, сдържай се. Качулката му остава там, където е.
— Защо?
— Защото вие сте блестящ политик, сенаторе — отвърна Маркус, — но сте новак в конспирациите. В момента аз съм скритият коз. Ако ви позволя да разберете кой съм, вашето незнание за цялостната ситуация несъмнено ще изпрати целия план на враните.
Челюстта на Арнос увисна и той замръзна за миг с отворена уста.
Маркус се възползва от възможността да се наслади на глупавия му вид.
— Това е грубо — каза лейди Акватайн, хвърляйки лукав поглед на Маркус. — Но по същество е точно.
Тя вдигна ръка в успокояващ жест.
— Вие сте политик и стратег, Арнос. А не шпионин. Ако всички бяхме еднакво квалифицирани във всичко, нямаше да има нужда от съюзи, нали?
Лицето на сенатора се наля с кръв.
— А този? С какви умения може да се похвали?
— Знам някои неща, сенаторе.
Арнос вдигна брадичка.
— Например?
— Например, че имате талант да намирате способни служители — отговори Маркус. Той кимна към един от мъжете с качулки, стоящи на пост. — Аресиус Флавис. Два пъти шампион на военния турнир на Зимния фестивал в Алера Империя. Човекът, който уби по-големия брат на сегашния Върховен лорд Родес в честен двубой на тревата край Сивата кула. Предполагам, че младата жена, която пази вратата, е Айрис Сокол. Тя беше доста известна със стрелбата си с лък на Защитната стена, както и с факта, че успя да убие шестима Безсмъртни убийци на лорд Калар, докато защитаваше лейди Вория в Нощта на червените звезди. Лейди Вория беше единствената, оцеляла след нападението над къщата й за гости.
Обгърнатата с плащ фигура до вратата се обърна, за да погледне Фиделиас. После кимна късо. Той й кимна в отговор.
— Човекът до отсрещната стена се казва Тандус. Той е ням. Служил е в шест различни легиона както като рицар на метал, така и като рицар на земя. Стана известен с това, че самичък щурмува портите на крепостта на лорд Гардус, когато Гардус отвлече дъщерята на един от почетните граждани на града. Уби тридесет души, за да я върне.
Лейди Акватайн не сваляше поглед от лицето на сенатора, но леката й усмивка постепенно се разширяваше.
— А този — каза Маркус и кимна към последния човек от онези, които бяха по-близо до масата, — е Ривар Армениус. Той е млад рицар Аери и рицар на метала и се смята за най-бързия меч в Алера. Спечелил е единадесет двубоя срещу признати майстори, девет от тях със смъртен изход.