Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Имаше и нещо друго. Исана погледна към Ария, но макар лейди Плацида да изглеждаше леко стресната от факта, че Гай свали обичайната си маска, нямаше и намек за шока, който би трябвало да изпита, ако беше усетила същото като Исана.
Лейди Плацида срещна погледа й и неправилно изтълкува видяното там. Тя кимна на Исана, после се обърна към Гай.
— Ще отида, сър.
— Благодаря ти, Ария — тихо каза Исана и се изправи. — А сега ще бъда много благодарна на всички присъстващи, ако ни оставят за малко сами.
— Разбира се — каза лейди Плацида и стана. Тя отново направи реверанс на Първия лорд и излезе.
Сър Ерен, който през цялото време стоеше мълчалив, също излезе, последван от Арарис, който хвърли последен притеснен поглед на Исана и затвори вратата зад себе си.
В стаята останаха само Първият лорд и седналата срещу него Исана.
Гай вдигна вежди и за миг тя усети в него неувереност.
— Да? — попита той.
— Тук сами ли сме? — попита тя.
Той кимна.
— Вие умирате.
Той я погледна продължително.
— Това… осъзнаване. Когато тялото и умът знаят, че моментът е близо. Не мисля, че мнозина биха го усетили. Или да ви видят… уязвим.
Той остави чашата с вино и наведе глава. Исана се изправи. Тя спокойно обиколи масата и положи ръка на рамото му. Почувства, че цялото тяло на Първия лорд трепери. После ръката му се вдигна нагоре и за кратко обхвана нейната. Той стисна ръката й веднъж, преди да махне своята.
— Бих предпочел — каза той след кратка пауза, — да не говорите за това.
— Разбирам — тихо отвърна тя. — Откога го знаете?
— Може би от няколко месеца — отговори той. После отново се закашля и тя го видя как се опитва да потисне кашлицата, ръцете му се свиха в юмруци.
Тя посегна към чашата с подправено вино и му я подаде. Той отпи глътка и й кимна в знак на благодарност.
— Белите дробове — каза той минута по-късно, след като се възстанови. — Отидох да плувам в края на есента, когато бях още малък. Повали ме треска. Оттогава винаги са ми били слабо място. И онова пътуване в Калар…
— Сър — попита тя, — ще позволите ли да ви прегледам? Може би…
Той поклати глава.
— Това не може да бъде поправено с фурии, Исана. Стар съм. И щетите са твърде стари.
Той си пое бавно и внимателно дъх и продължи.
— Ще издържа до връщането на Октавиан. Това ми е достатъчно.
— Знаете ли кога ще се върне?
Гай поклати глава.
— Той е извън моето зрение. Врани, как не исках да го пускам. Първи алерански е може би най-закаленият легион в Алера. Бих могъл да го използвам в момента. Дори нямаше да се наложи да им обяснявам каквото и да е. Мразя да го призная, но начинът, по който е израснал — съвсем без фурии — му е дал дяволски хитро мислене. Той вижда неща, които аз не виждам.
— Да — съгласи се Исана с подчертано неутрален тон.
— Как успя да го направиш? Искам да кажа, да потиснеш неговите способности да призовава.
— При къпането. Случи се случайно, наистина. Просто се опитвах да забавя растежа му, така че никой да не заподозре, че може да е син на Септимус.
Гай поклати глава.
— Ще се върне напролет — и продължи, затваряйки очи, — още една зима.
Исана не намери какво друго да направи или да каже и тихо се отправи към вратата.
— Исана — тихо я повика Гай и тя замръзна.
Той я погледна с уморени, дълбоко хлътнали очи.
— Доведи ми тези легиони. Или по времето, когато той се върне, няма да има къде да се върне.
Глава 9
След шест дни буря Тави повече или по-малко се отказа да следи времето. В онези кратки моменти, когато гаденето намаляваше и способността му да мисли последователно се връщаше, той практикуваше канимски — и най-вече ругатни. Беше се научил да се контролира дотолкова, че да не повръща непрекъснато, но все пак това беше много мизерен начин на живот и Тави не криеше завистта си към онези, на които свирепото люлеене на „Слайв“ не се отразяваше особено.
Зимната буря беше яростна и безмилостна. „Слайв“ не просто се люлееше. Той подскачаше наляво и надясно, тресеше се диво, хвърляше се напред-назад. Понякога само въжетата, опънати над койката, спираха Тави да не падне на пода. Под облаците на дългата зимна нощ през повечето време беше тъмно, а огън палеха само със специално разрешение и единствено когато беше абсолютно необходимо. Огън на кораб, особено при такава буря, колкото и малка да беше вероятността, можеше да се изплъзне от своя съд и тогава корабът щеше да стане лесна жертва на вълните и вятъра.