66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— Добре — каза Магнъс, стъписан от неочакваната емоция в иначе сухия глас на Балдур.
— През януари полицията на Рейкявик бе подложена на най-сериозното изпитание в историята си. С нищо не може да се сравни. Всички работехме двойни смени, всички налични кадри носеха каски и брони. Ние защитавахме парламента, демокрацията… Ние също бяхме разгневени — Балдур погледна към Вигдис. — Ние сме граждани и данъкоплатци. Не ни плащат много и никога не сме се изхвърляли през богатите години, освен малцината, които харчеха прекалено много и задлъжняха. Много от нас симпатизираха на демонстрантите, но ние имахме дълг и се опитвахме да го изпълним.
Магнъс слушаше.
— Прилагахме възможно най-неагресивните мерки. Не сме удряли хората. Не сме ги ограждали и пребивали, както направиха британците няколко месеца по-късно по време на антикапиталистическата демонстрация в Лондон. Нямаше убити. Но един ден сякаш всичко тръгна наопаки: анархистите взеха инициативата и ни нападнаха. Заплашваха нас и семействата ни. И знаеш ли какво стана тогава?
Магнъс поклати глава.
— Хората направиха жива верига, за да ни защитят от анархистите. Това го няма никъде по света, само в Исландия. След няколко дни правителството подаде оставка. Всичко се случи без насилие. И то благодарение на начина, по който контролирахме тълпата. Премиерът разпрати персонални писма на всички полицаи, охранявали парламента.
Магнъс бе впечатлен. Знаеше колко е трудно да се опази реда при демонстрация. На един полицай му трябва много малко, за да вземе неправилно решение в суматохата, да се паникьоса. Магнъс никога не се бе сблъсквал с масови безредици и изобщо не бе сигурен какво би направил, ако разгневените протестиращи започнат да го замерват с разни неща. Най-вероятно не би им останал длъжен.
— И ако точно в този момент се разчуеше, че млад банкер е убит, това можеше да е искрата, която да подпали цялата държава.
Магнъс се замисли. Разбираше гледната точка на Балдур. Но от друга страна…
— Все още не знаем дали Габриел Орн е бил убит — каза той, — но изглежда твърде вероятно. Семейството му, родителите му, сестра му — те имат право да знаят. И е наш дълг да им кажем истината.
— Ти не ми обяснявай какъв е нашият дълг! — изръмжа Балдур. — Ти не живееш тук, това не е твоята страна! Аз решавам какъв е дългът ни. И ти казвам да оставиш случая Габриел Орн. Забрави за него. И най-вече, не го споменавай пред британските полицаи. Разбра ли?
Думите на Балдур зашлевиха Магнъс като шамар. Исландия беше неговата страна, по дяволите! Тази мисъл го крепеше през всичките години в Америка. Но все пак… Все пак, той не беше в Исландия през януари. Не беше участвал в Революцията на тиганите, нито като демонстрант, нито като пазител на реда, нито дори като наблюдател. Всъщност, той почти не бе забелязал, че всичко това се случва, защото тогава бе твърде вглъбен в едно разследване на корумпирани полицаи в Бостън. А това, което исландците постигнаха — да свалят правителството си по напълно мирен път — наистина бе впечатляващо. По исландски.
Какво право имаше той да разваля всичко това?
Магнъс кимна.
— Разбрах.
ГЛАВА 11
Мария Халдорсдотир живееше на тиха уличка в Тингхолт, от другата страна на хълма, с изглед към градското летище. Тук къщите бяха по-големи, по-величествени по исландските стандарти. Уличката бе пълна с джипове „Мерцедес“, „БМВ“, „Ланд Роувър Дискавъри“, а пред къщата на Мария бе спряно едно „Порше Кайен“. „Рейндж Роувърът“ на Магнъс се вписваше добре в тази картинка.
Вятърът се усили и Магнъс и Вигдис извървяха леко приведени краткото разстояние от колата до входната врата. Магнъс натисна звънеца. Мария отвори само след няколко секунди. Бе висока, слаба, с дълга черна коса и дълги крака, обути в тесни дънки и кафяви ботуши.
— Заповядайте — покани ги тя. — Ингилейф е тук.
— Ингилейф? — изненада се Магнъс.
— Здрасти, Магнус — Ингилейф се появи откъм всекидневната и го целуна. — О, здравей, Вигдис. Нямаш нищо против, че съм тук, нали, Магнус? Мария ми е приятелка.
— Би било по-добре, ако ти не присъстваш на разговора с Мария.
— По-добре ли!? Ти и мен отначало само ме разпитваше. Не искам да използваш същите похвати и с Мария. — Двете се спогледаха и се разсмяха.
За пореден път Магнъс се почувства по бели гащи. Макар първият му разговор с Ингилейф да бе чисто професионален — на него присъстваше и Вигдис — впоследствие Магнъс се сближи със свидетелката повече от приетото.