Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
Климент вървеше колкото се може по-бързо, но докато преполови пътя, нощта вече бе паднала. Най-накрая стигна „Дева Мария“. Заизкачва се нагоре по хълма, доволен, че е открил един от останалите свещеници толкова бързо. Духовникът явно беше в черквата, защото тя бе ярко осветена. От прозорците й се излъчваше ярка светлина, сякаш някое божество наистина бе влязло в нея.
„Нещо не е наред!“ - помисли си Климент и се втурна нагоре по хълма. В същия миг огнени езици излетяха през прозорците на черквата, от малката й камбанария се проточи тежък дим.
„О, не!“, помисли си писарят, закрещя: „Пожар! Пожар!“ и се втурна с всички сили към горящата сграда. Чу как зад него зазвъняха камбани, защото пожарите бяха много опасни в построената предимно от дърво Плиска.
Климент стигна до черквата и рязко отвори вратата. Кълбета нажежен въздух и дим го блъснаха на земята. Писарят се изправи и закривайки с ръкав лицето си, влезе в горящата сграда. Стените бяха в пламъци. Пушек изпълваше помещението и заедно с адската жега не оставяше много въздух за дишане. В задната част, там където би трябвало да се намира олтарът, завързан върху дървен кръст, се извиваше човек. Писъците му се заглушаваха от бумтенето на огъня, но писарят ясно видя разширените му от ужас учи и пламтяща коса.
Кашляйки и препъвайки се, Климент се опита да стигне до вързания. Намираше се на средата на черквата, когато таванът падна. Едната от гредите се строши в пода и отлетелите от нея искри запалиха края на дрехата на писаря. Той се хвърли напред, но плътна стена огън препречи пътя му. Осъзнал, че няма да може да стигне до завързания, Климент се обърна и хукна към вратата.
Жегата го стисна като с клещи, пушек пълнеше дробовете му, съзнанието му се замъгляваше. С последно отчаяно усилие писарят успя да изскочи през горящата врата. Климент усети как краката му се подкосяват, падна на земята първо на колене, а след това се люшна и се стовари по гръб. Повърна, а гърдите му жадно поемаха чистия въздух. Зад него черквата гореше, чуваше, че по хълма тичат хора. Преди писарят напълно да изгуби съзнание, видя близо до черквата ясно очертана от пламъците висока черна фигура с рога на главата.
Свести се целият мокър. Някой бе пъхнал под главата му парче дърво, от което вратът му бе изтръпнал. Явно отгоре му бяха излели поне две кофи с вода и Климент усети как започва да трепери в прохладната лятна нощ. Дали беше от студ? Или от страх?
Писарят се изправи. От усилието му се зави свят. Наведе се отново към земята и повърна за втори път. След което се заклати с олюляващи се крачки към догарящата черква. Около нея стояха и се движеха хора, изглеждащи като черни сенки в мрака. Писарят се загледа, но никоя от тях нямаше рога.
„Започвам да се побърквам“, помисли си Климент и излезе на светлото.
Веднага установи, че пожарът е овладян и няма опасност за околните постройки. Това, че черквата бе на хълм, далеч от другите сгради, се бе оказало решаващо. За щастие нямаше и вятър, който да прехвърли искри от огъня и да предизвика още по-голям пожар.
На поляната миришеше силно на изгоряло, тук-там още се изливаха кофи с вода, но пожарът бе потушен. От черквата бе останала жалка черна мокра купчина, тихо догаряща в мрака, без да представлява опасност.
Залитайки, все още не напълно на себе си, Климент разпозна Бранко, който уверено даваше команди на войниците пред себе си. Чак сега писарят си даде сметка, че по-голямата част от хората с кофи са с ризници и високи ботуши за езда. До Бранко бе застанал друг военен, висок и снажен, когото Климент не познаваше.
- Клименте! - провикна се началникът на стражата, забелязал мокрия залитащ писар. - Слава Богу, че си добре! Бях се притеснил да не си се нагълтал с прекалено много дим. Трябва да ти дадат награда! Ако не бяха виковете ти, ако не беше забелязал навреме пожара, можеше да стане голяма беля! - Бранко разпери ръце и усмихнат тръгна към Климент. - Кой дявол те накара да влизаш в горящата черква? Нямаше нужда да се правиш на герой!
- Вътре имаше човек! Какво стана с него? Какво стана със свещеника? - попита хриптящо писарят.
- Човек ли? Никого не сме видели. Намерихме само теб на поляната пред вратата, припаднал от дима. Ако е имало някой вътре, със сигурност не е оцелял.
- Аз влязох - каза писарят, седна на земята и хвана с ръце главата си, която го болеше ужасно. - Влязох вътре и го видях. Някой беше завързал свещеника в дъното на черквата върху кръст. Опитах се да му помогна, но не успях. Той викаше. Крещеше. Косата му се запали. Опитах се да му помогна. Опитах се! - раменете на писаря се разтресоха и той скри лицето в дланите си.