Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Абе отде да знам. Аз изобщо не го помня тоя човек. Може и да съм я измислил.

— Имаш ли някой познат с бенка на скулата?

— Чакай малко, трябва да си спомня.

Фьодор замислено изпи третата чаша с водка, вече не настояваше оперативникът да му прави компания.

— Имам. Петка Малахов. А защо питаш за него?

— Той изобщо не ми трябва — малко грубо отговори Доценко. — Можеш ли набързо да го нарисуваш? Приблизително, по памет.

След няколко минути на белия лист се появи лице с остри скули и бенка в горната част на лявата буза. Мъжът на портрета имаше точно такива скули и бенка на същото място.

— Излиза, че скулите на твоя „измислен“ мъж си заимствал от Малахов — заключи Михаил. — Значи неговите са други.

— Я гледай — отново се удиви Фьодор. — Вярно, че съм му лепнал скулите на Петка. А дори не съм забелязал. Имаш много набито око!

— Ти също — усмихна се Доценко. — Сега потърси трапчинката на брадата.

— Къде да я търся? — не разбра художникът.

— У твои приятели. Съседи. На кого още рисуваш портрети за тренинг?

Фьодор дълго се взираше в портрета, мъчейки се да си спомни от кого е заимствал трапчинката на брадата, но така и не можа да се сети.

— Добре, ще смятаме, че той си я има. А сега, Федя, приключвай с почерпката, трябва да поработим. Сядай да рисуваш нов портрет. Устните, носа и брадичката — като на твоя мъж, овала на лицето — според описанията на свидетелките. Ще можеш ли? И изобщо внимавай, ако видиш, че някои черти съвпадат и на трите рисунки, ще им отделиш особено внимание. Помъчи се да не добавяш нищо от себе си, няма нужда от твоите фантазии. Като свършиш тоя портрет, ще започнеш следващия.

— Кой следващ?

— Първо нарисувай тоя, после ще ти кажа какво ще правиш по-нататък. А за да не ти вися над главата, ще прескоча до някой магазин да ти купя две бутилки водка в знак на благодарност. Става ли?

— И още как — ободри се художникът.

Отначало перспективата да работи не го бе вдъхновила, разчиташе, че докато неговата приятелка е дежурна, ще използва времето много по-приятно — на чашка и ако извади късмет, ще бъде в компанията на още някого. Но обещаната аванта го накара да види ситуацията от друг ъгъл.

След половин час Доценко се върна с две бутилки хубава скъпа водка.

— Готов ли си?

— Да.

Фьодор му подаде новия портрет. Лицето на него беше някак неестествено и напрегнато, както обикновено се получава, когато човек рисува не по вдъхновение, а ученически старателно, при което комбинира едни черти с други, страхувайки се да не сбърка нещо. Мъжът на рисунката не изглеждаше от плът и кръв, приличаше по-скоро на робот. Михаил със задоволство отбеляза, че първият етап на експеримента беше минал успешно. Рисунката трябваше да излезе точно такава.