Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— С кого?
— С началника на главното управление по фармакология при Министерството на здравеопазването Иля Николаевич Висницки. Искам да погледна тоя представител на престъпния клан. Ако, разбира се, той е такъв.
В малката, облицована с дървени плоскости, приемна пред компютъра седеше тъмнокосо момиче с очила. Късата й коса беше сресана назад и в това положение я държеше старомоден гребен. Такива носеха бабичките от някогашната комунална квартира на Саша. И то не всички.
— Фамилията ми е Турецки — представи се той. — Иля Николаевич се съгласи да ме приеме в седемнадесет часа.
Момичето тъжно го изгледа над дебелите лещи на очилата в рогова рамка. После се надигна от стола си и като стъпваше тежко, отиде да докладва на шефа си. Турецки я загледа. Странна фигура в торбеста вълнена блуза и дълга пола. „Бива си го! В цяла Москва сигурно не можеш да намериш друга такава секретарка. Всичките до една дългокраки красавици, направо за модния подиум. Къде го е намерил това чучело, дето изобщо не му краси приемната?“ — помисли Саша за стопанина на кабинета и кой знае защо усети някаква симпатия към него: наистина трябва да имаш известна смелост, за да държиш при себе си такова плашило.
Смотаното създание излезе от кабинета на началника и махна към Турецки с ръка: влизай, значи, момко. Просторният кабинет на началника на главно управление в Министерството на здравеопазването изглеждаше съвсем стандартно, така да се каже, в съответствие с днешните реалности. Единственото, което биеше на очи, беше крайната монотонност в цветовата гама. Черни шкафове и стелажи, халогенна настолна лампа в черен цвят, масичка в ъгъла на кабинета с огледална черна повърхност. Изглежда, собственикът на кабинета виждаше състоянието на родната фармакология изключително в черно. Обликът на домакина беше завършващият щрих: зад солидното бюро седеше петдесетинагодишен мъж в черен костюм, с високо, преминаващо в плешивина чело и някак рогата като на охлюв глава. Саша дори си спомни детските страхотии от цикъла: „В една черна, черна стая имало черна, черна маса…“, и така нататък.
— Александър Борисович Турецки? — полувъпросително промълви Иля Николаевич, като се надигаше, за да посрещне госта. — Моля — посочи той към черното, разбира се, кожено кресло. — На какво дължа вниманието? — осведоми се Висницки, като гледаше следователя с уморените си, тъжни очи.
Александър беше объркан. Обликът на стопанина на този кабинет по-скоро прилягаше на някакъв Рицар на Печалния образ, отколкото на преуспяващ наркобизнесмен. А всъщност защо непременно наркобизнесмен? — укори се сам Саша.
— Иля Николаевич, май ви е трудно? — неочаквано дори за самия себе си попита Турецки.
Тъмните вежди на домакина пропълзяха нагоре.
— Не разбрах въпроса — недоумяващо каза той.
— Сигурно сега ви е трудно да работите. Имам предвид необузданата свобода на нашия пазар, множеството всевъзможни фирмички, наводняването на пазара с всевъзможни фармакологични препарати със съмнително качество…
— Съвсем прав сте! — възкликна Висницки и бледите му страни порозовяха. — Наистина дявол знае какво става! Вече спрях да чета вестници и да гледам телевизия: препарат срещу оплешивяване — той неволно поглади плешивината си, — срещу безплодие, за безплодие, срещу комари, за комари… Представете си: събират се трима души, единият бивш строител, другият бивш математик, а третият просто подводничар. И регистрират фармацевтична фирма. Че те, да ме простите, бъкел не разбират от фармакология!
— Но нали трябва да имат лицензия, за да работят в тая област?
— Мили мой! Че какво е лицензията? Хартийка! И кой я издава? Хора! А хората могат да бъдат купени, няма да го обяснявам на вас, представителя на прокуратурата. Ние се трепем, правим безкрайни проверки. Но Русия е огромна страна, не можеш да провериш всички. Всеки ден изниква нещо ново: ту изземаме аспирин, който се оказва аспирин само двайсет процента. Останалото са примеси. Тоест препаратът не е пречистен. Ту конфискуваме вносни лекарства с изтекъл срок на годност. Знаете ли колко такива има в момента на нашия пазар? А колко…
Турецки внимателно наблюдаваше събеседника си. Изкуството на следователя включва и това: да разговориш човека, да го накараш да разказва за това, което е важно за него, да го развълнуваш. А когато човек е развълнуван, той е искрен. Висницки явно се вълнуваше, докато разказваше за работата си. А това значеше нещо.