Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Ласкаете ме, госпожо.

— Това не беше предсказание — изсумтя тя. — А истината. Видях я.

Малик размени един бърз поглед с Тая, която поклати глава.

— Успокои ме — отвърна той, опитвайки се да говори достатъчно високо, за да бъде чут.

— Трябва ли да бъдеш спокоен? — попита старицата и го изгледа смръщено. — Както и да е — продължи тя, — говорехме за така наречените богове.

Старицата млъкна и дълго време стоя неподвижно, взряна в нищото.

Малик използва момента, за да разгледа лицето й. Очите й бяха хлътнали в черепа, а кожата бе суха и сбръчкана. Той се надяваше това мълчание да не означава, че предстои поредното представление.

— Виждам исполински сблъсък на воли, който ще ни връхлети много по-скоро, отколкото всички смятат — сънливо занарежда госпожа Батевари. — Виждам пъклени намерения, които се оплитат в други пъклени намерения. Виждам болка и смут! Виждам как Новото се сблъсква със Старото! Порядъкът ще бъде преобърнат! Виждам хаос и разруха! И когато Домовете рухнат, тези с власт ще се нахвърлят един върху друг като същински плъхове. Братя срещу сестри. Всички гледат лакомо към ранения, но той не е най-слабият. Не, но и неговият час ще удари. Тези, които изглеждат най-силни… са забравили какво е някой да им се опълчи! Един се крие в мрака, докато другите се сражават… Но той вижда ли ясно своята Пътека? Вижда ли я изобщо? Най-тъмният, той… — старицата се задави и започна да кашля в юмрука си. — Неговата кончина е съвсем близо! Що се отнася до най-светлия… Той е най-уязвим, докато Тази, която наблюдава, ще пропусне възможността си и зверовете ще се събудят, за да направят един последен опит да оцелеят. Така ще погине Пантеонът. И от прахта ще се надигне… ще се надигне…

Въпреки неверието си, Малик я зяпаше, отдавна забравил питието.

— Да? Какво?

Госпожа Батевари примигна.

— Да? Какво наистина? — отвърна тя, вдигна празната чаша пред лицето си и се намръщи. — Хернон! Още за пиене!

Малик с мъка потисна желанието си да удуши старата гарга. Понякога дори той, който трябваше да знае най-добре от всички… понякога дори той се чудеше. Очите му се стрелнаха към Тая. Момичето гледаше старицата, а погледът й бе необичайно загрижен.

— Както винаги, твоите пророчества и предсказания ме изумяват — обяви Малик, докато Хернон пълнеше чашата на госпожа Батевари. Тя не отговори, но се усмихна самодоволно. — Например предсказанията ти за Пурпурната гвардия — рече той, докато гледаше как Хернон излиза от стаята. — Няма съмнение, че тя вече е по-близо. Много по-близо, отколкото знае някой. Както ти предрече. Ще бъде нужна твърда ръка, за да бъде спряна…