Измамата на Опал [bg] [ЛП]

В ъгъла седеше момиче, свито в сгъваем стол. Тя беше обвила глава с ръцете си и раменете й леко подскачаха, докато ридаеше.

Артемис прочисти гърлото си.

— Защо плачеш, момиче?

Момичето подскочи, изправи се и веднага стана ясно, че това не беше нормално момиче. Всъщност, изглеждаше, че принадлежи към изцяло различен вид.

— Заострени уши — отбележи Артемис с изненадващо спокойствие. — Протезни или истински?

Зеленика почти се усмихна през сълзите си.

— Типичен Артемис Фоул. Винаги търси възможности. Ушите ми са си съвсем истински, както много добре знаеш… Знаеше.

Артемис замълча за няколко секунди, обмисляйки количеството информация в тези няколко изречения.

— Истински заострени уши? Тогава си от друг вид, а не човек. Вероятно фея?

Зеленика кимна.

— Аз съм фея. Всъщност, елф. Аз съм това, което би нарекъл гном, но това е само професия.

— И феите говорят английски, нали?

— Говорим всички езици. Дарба за езици, това е част от магията ни.

Артемис знаеше, че тези разкрития трябваше да запратят света му около оста си, но той се намери, приемайки всяка дума. Беше сякаш винаги беше подозирал съществуването на феите и това беше просто потвърждение. Въпреки че беше странно, че не си беше и помислял за феи до този момент.

— И твърдиш, че ме познаваш? Лично или от някакъв вид наблюдение? Изглежда, че определено притежаваш технологията.

— Познаваме те от няколко години, Артемис. Ти първи осъществи контакт и оттогава те държим под око.

Артемис малко се стресна.

— Аз съм първи съм осъществил контакт?

— Да. Декември, преди две години. Ти ме отвлече.

— Това отмъщението ти ли е? Онова експлодиращо устройство? Ребрата ми? — ужасна мисъл порази ирландското момче. — Ами Бътлър? Мъртъв ли е?

Зеленика направи, каквото можа, за да отговори на всички тези въпроси.

— Отмъщение е, но не моето. И Бътлър е жив. Просто трябваше да те измъкна оттам, преди да направят друг опит срещу живота ти.

— Значи, сега сме приятели?

Зеленика сви рамене.

— Може би. Ще видим.

Всичко това беше малко объркващо. Дори за гений.

Артемис сгъна коленете си в поза лотус и опря слепоочията си на пръстите си.

— По-добре ми разкажи всичко — каза той, затваряйки очи. — От началото. И не спестявай нищо.

Така и направи Зеленика. Разказа на Артемис как я отвлече, тогава я освободи в последния момент. Разказа му как пътуваха до Арктика, за да спасят баща му, и как осуетиха гоблински бунт, управляван от Опал Гномски. Разказа му подробно за мисията им в Чикаго да откраднат обратно В-куба, суперкомпютър, построен от Артемис от открадната феина техника. Най-накрая, с тих глас му разказа за смъртта на началника Кореноплод и за зловещия план на Опал Гномски да сблъска човешкия и света на феите.