Мрачни дни [bg]

Излязоха от града и през повечето време Финбар се жалваше от факта, че ясновидските способности не могат да му помогнат да познае резултата от мача за финала на Купата на Ирландия. За какво ти е да си ясновидец, питаше татуистът, ако не можеш един футболен резултат да предвидиш?

Караха до малка вила, заобиколена само от ниви, ливади и пусти хълмове, простиращи се докъдето поглед стига. Леко главоболие притисна слепоочията на Валкирия, но тя се насили да не му обръща внимание.

— Касандра е една от най-надарените долавящи в страната — обясни Финбар, когато излязоха от Бентлито. — Череп, ти я познаваш, нали?

— Познавам я — отвърна Скълдъгъри.

— Мила старица е Касандра — продължи да бъбри Финбар, докато крачеха към вилата. — Държи вкъщи разни сладурски нещица, дето й помагат при екстрасенската работа. Чакай само да видиш шептящите, Вал. Приличат на извадени от „Проклятието Блеър“.

Валкирия не знаеше какво е „Проклятието Блеър“6, но преди да успее да попита, вратата на вилата се отвори и на прага застана жена. Изглеждаше прехвърлила петдесетте, дългата й коса беше посивяла и падаше свободно върху раменете й. Беше облечена в избелял пеньоар и тънка жилетка.

— Касандра — обади се Скълдъгъри, а в гласа му се долавяше усмивка. — Добре изглеждаш.

— Лъжеш — отвърна Касандра Фарос, — но все едно. Радвам се да те видя отново.

— Каси — каза Финбар, — това е Валкирия Каин.

— Виждала съм те насън, Валкирия — отговори Касандра, — но в сънищата ми си по-голяма. Това е на хубаво.

— О — отвърна Валкирия. — Добре.

Касандра ги покани и затвори вратата зад тях. Отвътре къщата приличаше на най-нормална вила. Имаше си килими, диван, телевизор, лавици с книги, китара в ъгъла и врати към другите стаи. Онова, което я отличаваше от къщите на обикновените хора, бяха десетките дървени фигурки, които висяха от гредите на тавана.

Всяка беше дълга колкото дланта на Валкирия и беше направена от снопчета клечки, превързани с черни панделки. Две ръчички, две крачета, телце и главичка. Касандра видя, че Валкирия ги гледа.

— Моите способности са различни от тези на Финбар, действат по друг механизъм — каза. — Изискват много по-големи усилия и водят до сравнително по-незадоволителни резултати. При мен проблясъците за бъдещето идват, докато медитирам или пък просто проблясват в главата ми, независимо с какво съм заета, или пък ме навестяват в сънищата ми. Разполагам с най-различни инструменти, които ми помагат да боравя с информацията от виденията, инструменти, създадени от различни култури и събирани от всички краища на света — тя посегна и взе фигурка от клечки от близката лавица. — Това е шептящ. Нали знаеш, сънищата, които сънуваш през нощта, изчезват от съзнанието ти сутрин. Задачата на шептящия е да ги улавя и събира. Пази ги толкова дълго, колкото е необходимо, а когато му дойде времето, ти ги нашепва отново и ти ги припомня. Трябва да цари пълна тишина, за да доловиш шепота им, затова и аз съм избрала да живея толкова далеч от всякакво населено място.