Мрачни дни [bg]

— Какво да ми е казала?

Баща й я погледна в очите.

— С всеки ден ставаш все по-висока.

Валкирия се насили да се усмихне. Изведнъж й се прииска да не расте повече. Прииска й се времето да спре. Да става все по-висока и по-възрастна, и по-силна означаваше, че денят, в който Даркесата щеше да дойде, за да отнеме родителите й, наближава. Прииска й се да си остане завинаги на днешната възраст и на днешната височина.

— Имаме новини — каза майка й и прегърна съпруга си през кръста.

Валкирия се свъси.

— Какви новини?

— Решихме да вземем домашен любимец — обяви баща й.

Валкирия се разсмя, този път искрено. След всичко, през което беше минала през последните месеци, мисълта за нещо толкова нормално и забавно като нов домашен любимец й достави невероятно удоволствие. Освен това, винаги си беше мечтала за домашно животинче.

— Може ли да вземем куче? — попита. — Не от онези досадните джавкащи дребосъци. Хана Фоли пък има някаква китайска порода, но те са без козина и мязат на онова извънземно, дето виси от тавана на Джаба в „Междузвездни войни“. И такова не искам да е. Няма да мога да го разхождам, защото ще умирам от срам.

Баща й се намръщи.

— Гледала си „Междузвездни войни“? Че кога успя? От години се мъча да те накарам да ги изгледаш!

Валкирия се поколеба. Танит я беше накарала насила да седне и да изгледа всичките филми от серията в рамките на една събота и неделя. Определи преживяването като тип „обучение“.

— Харесах светлинните мечове — отвърна момичето.

— Няма да си вземам куче — отговори майка й и върна разговора към първоначалната тема.

— Не можем да вземем и котка — допълни Валкирия. — Те не правят нищо, освен да заговорничат срещу господарите си и да се плодят като зли духчета.

— И котка няма да си вземам.

— Може ли да е змия тогава?

— Не.

— Моля ви? Ще си я държа в моята стая, ще я храня с мишки и разни други неща, и обещавам, че няма да я уморя!

— Никакви змии, хамстери, плъхове или морски свинчета.

Валкирия се усмихна обнадеждено.

— Конче тогава?

— Какво ще кажеш за нещо с по-малки размери? — каза татко й. — Например малко братче или сестричка?

Валкирия го зяпна.

— Какво?

Усмивката на майка й става два пъти по-широка.

— Бременна съм, мила.

Настъпи миг вцепенение, после мигът отмина, Валкирия прекоси стаята с един скок, прегърна майка си и запищя „О, Боже!“, повтаряше го отново и отново. После се сети, че може да нарани бебето, отскочи назад и се хвърли на шията на баща си, притисна го и той се разсмя.

По-късно, в стаята й, сълзите потекоха от очите й при мисълта сред какви опасности ще се роди нейното братче или сестриче.