Мрачни дни [bg]

Единственият клиент на студиото лежеше по лице върху наклонената под ъгъл маса. Кльощавият татуист с бръсната глава и фланелка на дъблинския футболен отбор вдигна очи от работата си и по лицето му се разля огромна усмивка.

— Череп! — възкликна той и се втурна да стисне ръката на Скълдъгъри. — Не може да бъде! Последно чух, че си се затворил в мъртва вселена, командвана от зли супер гадини, дето могат да пътуват между измеренията!

Скълдъгъри кимна.

— Току-що се върнах.

— Това е супер яко, човече! Жестоко просто. Донесе ли ми нещо?

— Нещо… в смисъл на сувенир ли? — внимателно попита Скълдъгъри.

— Не нещо голямо. Камък или пък клонче. Просто нещо от паралелната вселена, нали се сещаш? Нещо, дето да го показвам на детето като порасне, да му кажа, че е подарък от чичо му Скълдъгъри.

— Извинявай, Финбар. Нищо не ти нося.

— Е, няма нищо, няма нищо. Предполагам, че като му дойде времето, мога да му покажа просто какъв да е стар камък, а? Той никога няма да разбере, че не е от паралелна вселена. Но ще бъде толкова щастлив. Просто го виждам как носи камъка в училище, как го показва на малките си приятелчета и не се разделя с него и за миг. Аз си имах любим камък като бях малък, но той избяга. Поне мама рече, че бил избягал, но аз мисля, че просто татко един ден го грабна и го метна през прозореца. Търсих го, но… — гласът на Финбар се пречупи. — Всички камъни си приличат. Толкова си приличат… — очите му се присвиха. — Ей, Череп, главата да не е нова?

— Всъщност е нова, да — отвърна Скълдъгъри, а в гласа му се долавяше безкрайно задоволство. — Как ти се струва?

— Леле, човече, харесва ми! Не ме разбирай погрешно, и старата ми харесваше, обаче тая е просто… по-красива е, сещаш ли се? Скулите са по-високо.

Скълдъгъри изгледа Валкирия, наклонил самодоволно новата си красива глава. Тя само въздъхна и посочи дебелия мъж върху масата за татуиране.

— Можем ли да говорим за… ъм… работа пред…

— О, за него няма какво да се тревожиш — отвърна Финбар. — Дойде още докато отварях сутринта и поиска да му татуирам ръмжаща пантера на рамото. Припадна в момента, в който почнах.

— Ръмжаща пантера?

— А баш.

— Тогава защо му татуираш котенце?

Финбар сви рамене.

— Да ти кажа, в момента ми се рисуват котенца. Значи, щом не сте дошли да ми донесете подарък, за какво ще си приказваме?

— Напоследък имал ли си някакви особено странни или разстройващи видения? — попита Скълдъгъри. — Подочухме нещо за…

— Даркесата — на секундата отвърна Финбар.

Валкирия се начумери.

— Дукесата?

— Не, даркесата, с „а“ вместо „у“ и „р“ преди „к“. Видението за нея предизвика смут в цялата общност на долавящите, само това ще ви кажа. А щом толкова много медиуми виждат еднакви картини, определено имаме проблем. Моите видения направо ми изкарват ангелите. Случват се и денем, и нощем, и са… страшни. Все едно гледам филм на ужасите без клепачи на очите. Дори не мога да мигна от вцепенение.