Мрачни дни [bg]

— Вече си се сетил къде е, така ли?

— Е, аз все пак съм детектив.

Рийт помълча секунда, после кимна на двамата непознати некроманти и те напуснаха залата. После самият Рийт отстъпи и пусна Скълдъгъри и Валкирия да огледат вътре.

— Липсващият предмет е една сфера, приблизително с размерите на юмрук, поставена е в обсидианова купа.

— Капан за души — прекъсна го Скълдъгъри.

— Един от последните, останали на света — потвърди Рийт.

Валкирия се начумери.

— Това чудо отговаря ли на името си? Използваш го, когато искаш да уловиш някоя душа, така ли?

— Капанът за души служи за прихващане и съхранение на жизнена енергия — отвърна Рийт. — Задържа я извън общия енергиен поток, пречи й да се върне в него, където й е мястото. Това е тип варварско наказание, което отдавна сме надживели. Последната ревизия на хранилището беше преди един месец. Ако Капанът наистина е откраднат, кражбата може да е станала преди трийсет дни, а може да е станала и вчера. Простичкият факт, който ме спъва, се състои в това, че не виждам как какъвто и да било крадец би могъл да проникне толкова навътре в Храма, без да бъде забелязан.

— О, Капанът определено е откраднат — отвърна Скълдъгъри. — Но крадецът не е влязъл през вратата.

Валкирия го погледна.

— Е, кой го е откраднал?

Скълдъгъри посочи нагоре. Момичето щракна с пръсти, призова пламък и треперливата светлина огря мрежа от пукнатини около мястото, където таванът беше разрушен. Дупката беше достатъчно голяма, за да премине през нея възрастен мъж.

— Сангуайн — промълви Валкирия.

Рийт се смръщи.

— Били Рей Сангуайн? На него пък за какво му е Капан за души?

— Ако ми позволиш само едно допускане — отговори Скълдъгъри, — бих предположил, че навярно се кани да лови някоя душа.