Мрачни дни [bg]

— Айде да пропуснем формалностите — прекъсна го Скълдъгъри. — Давай.

Рийт въздъхна и заговори само на момичето.

— Смъртта е неделима част от живота. Чувала си го и преди, без съмнение. Изразът е успокояващ, предназначен е за страдащите и уплашените. Но истината е, че животът се прелива в смъртта, а смъртта се прелива обратно в живота. Мракът, който използваме за магиите си, е жива енергия. Чувствала си това, нали? Той е жив, има собствен живот. Мракът е животът и смъртта. Те са едно и също — непрестанно движеща се, вечна система, върху която стъпва съществуването на всички вселени.

— Кажи й за Вестителя на смъртта — обади се Скълдъгъри, като се оглеждаше наоколо.

— Вестителят няма нищо общо с…

— Е, вече няма как да скриеш историята за Вестителя, нали? Издадох те. Разказвай.

Рийт пое дълбоко въздух, за да се поуспокои.

— Нашата общност очаква появата на некромант, достатъчно могъщ да разруши стената между живота и смъртта. Някои от нас наричат този човек Вестителя на смъртта. Разработили сме тестове за неговото разпознаване, провеждаме научна работа по въпроса, изобщо подхождаме към него с клинична точност. Не става дума за мистично пророчество или нещо такова. Пророчествата не значат нищо, те са просто интерпретации на евентуално възможното развитие на събитията. Появата на Вестителя е сигурна, нещо повече — неизбежна е. Рано или късно ще попаднем на магьосник, който разполага с достатъчно сила да разруши стената между живота и смъртта, енергията на мъртвите ще потече успоредно с нашата, а ние ще еволюираме достатъчно, че да можем да общуваме с нея.

— В Храма наричат този бъдещ пробив между живота и смъртта „Проходът“ — каза Скълдъгъри. — Онова, което Соломон обаче упорито крие, са, разбира се, имената на онези, които в миналото некромантската общност е разпознавала като Вестители на смъртта. Погрешно, естествено.

— Няма нужда момичето да знае това — каза Рийт, а очите му светеха от гняв.

— Мисля, че има нужда.

— Разказвайте! — обърна се Валкирия и към двамата.

Рийт се поколеба.

— Последният човек, за когото бяхме решили, че притежава достатъчна сила да бъде Вестител на смъртта, дойде при нас по време на войната с Меволент. Две години след като започна обучението си при нас, лорд Вайл превъзхождаше по способности и мощ всичките си ментори.

— Вайл? — зяпна Валкирия. — Обявили сте лорд Вайл за вашия месия?