Мрачни дни [bg]

— О, много ви благодаря, Господарю, оценявам го!

— Млъквай. Знаеш ли изобщо нещо за зомбитата?

— Не съвсем…

— Нямаш магически сили. Магията, която преди притежаваше, сега отива за задвижване на тялото ти и за поддържане на мисловната ти функция. Разходът за второто едва ли е голям…

— И аз не бих казал, че съм кой знае какъв мислител, сър.

— Предимството да бъдеш такова простичко зомби обаче се състои във факта, че можеш да превръщаш други хора в зомбита само чрез едно ухапване. Разбираш ли, това е, което искам от теб — да излезеш навън и да започнеш да набираш доброволци.

— Доброволци?

— По едно ухапване им стига. Не е необходимо хората, които ще превръщаш в зомбита и ще караш да ни помагат, да са магьосници — всъщност, най-добре е да нямат никакви магически сили. Работата е там, че ти си единственият, който ще може да пренася зомби заразата чрез ухапването си, следиш ли ми мисълта? Никой от ухапаните, никой, освен теб, няма да може да хапе, нито пък изобщо ще вкусва човешка плът.

— Защо така?

— Защото аз така казвам. Ти ще си единственият, който ще бъде имунизиран срещу действието на изядената плът. Ухапаните ще бъдат поддържани живи чрез остатъци от магическа сила, но ще се разлагат много по-бързо от теб. Няма да могат да вкусват човешка плът, но ще копнеят за нея. Ще имат нужда от нея. Ти трябва да ги пазиш да не хапнат обаче.

— Разчитайте на мен, Господарю.

Скарабей въздъхна и го загледа.

— Ще станете убиец, господин Скейпгрейс. Ще станете такъв убиец, какъвто винаги сте мечтали да бъдете. Не прецаквайте нещата този път.