Урокът от нейната смърт [bg]

В събота се бе срещнала с Бил Корд. В 9 часа вечерта. При нея.

Както Евънс, с цялата му привързаност към Корд, така и Милър, с неговата неопитност, не желаеха нищо от този род.

Рибън впи поглед в широко разтворените зелени очи на Корд.

Шерифът се мъчеше да си припомни и после рече:

— Това е било, след като ти се върна от командировката. Било е около края на януари. — Той изглеждаше безкрайно облекчен. — Нали не си я познавал другояче?

— Не.

После лицето на Рибън отново помръкна и погледът му падна върху календара.

— Нарекла те е Бил. Какво ще кажеш за това?

Евънс се отдалечи и седна на временното си бюро, за да проведе телефонен разговор, истински или мним.

Корд каза спокойно:

— Когато се обадих на Джени, за да видя дали мога да я разпитам по случая Биаготи, двамата се заговорихме и се оказа, че сме били почти съседи в Сейнт Луис. Нали разбирате, поговорихме си малко на тази тема. В края на разговора я наричах Джени. Предполагам, затова е написала Бил.

— Познавали ли сте се в Сейнт Луис?

— За какво точно намекваш?

— Нищо, Бил. За абсолютно нищо не намеквам. Просто трябва да съм нащрек при подобна ситуация.

— Каква ситуация?

— Просто искам да играем с открити карти.

— Картите са открити.

— Добре. Но въпреки че си ядосан, ще ти задам още един въпрос и повече няма да се занимаваме с това. Имаш ли в папката за Биаготи запис на твоя разговор с Джени?

— Не.

— Защо не?

— Нищо не бях записал. В онази събота наминах край общежитието. В девет часа. Поговорих с Джени за около петнайсет минути. Тя познаваше малко момичето Биаготи, но това бе всичко. Джени беше една от може би петдесетте студенти, с които съм разговарял по случая.

— Обаче не си разговарял с всички петдесет в събота вечер.

— Но тогава говорих с много от тях. Също и в неделя сутринта. И в неделя вечерта. И…

— Хубав отговор.

— Това е верен отговор — веднага отсече Корд.

— Добре, Бил, не кипвай. Ако аз не те попитам, някой друг би могъл. Да забравим за това.

Рибън почука по разпечатката за сексуалните провинения.

— Това беше добра идея, тия сексуални неща. Аз също бих проверил и по окултните книжарници и други подобни. Мисля, че има една такава недалече от университетското градче, на „Уейвърли стрийт“ или на „Стинсън“. Там на вратата е закачено табло за съобщения. Вижте дали няма съобщения за окултни… Какво имат сектите? Служби, събрания или какво?

— Може би служби — услужливо предложи Милър. — Искам да кажа, щом са религиозни.

— Е, добре, бих проверил това. Непременно. — Рибън се върна в кабинета си. Подът скърцаше под тежките му стъпки.