Урокът от нейната смърт [bg]

— Имаш предвид моето интервю от онзи ден, нали?

Корд не можа да измисли никакъв отговор. Той сви рамене.

— Не сме намирали никакво доказателство за култ или сатанински ритуал около тялото на Джени.

— Ножът. Забравяш за ножа.

Корд засмука устната си за миг.

— Наистина, не мога да проумея това за ножа.

Виждаше, че няма смисъл да води подобен разговор с Рибън.

— Искам да направя нещо друго — рече той. — Да пуснем обява за свидетели. Ще обещаем, че всичко ще остане поверително.

— Колко ще струва? — попита шерифът.

— В „Бийкън“ няма да е скъпо, но мисля, че трябва да го направим пак в „Реджистър“. Ще бъде около четиристотин за седмицата. Така получаваме отстъпка.

— Нямаме толкова средства в бюджета. Той и без това е вече изтънял от твоя полет до Сейнт Луис.

Корд рече:

— Мисля, че трябва да го направим. Никой не се е обадил. Нуждаем се от помощ.

— Обърни се към „Бийкън“, не можем да си позволим в „Реджистър“ — каза Рибън. — Имам обаче друга идея. Трябва да разпиташ всички психиатри в района за техните пациенти. И всички изписани от Гъндерсън през изминалия месец.

— Та нали това е психиатрия с лек режим, на двеста мили оттук? — попита Корд.

— Много луди минават през Гъндерсън.

— И всеки психиатър ще се позове на лекарската тайна.

— Това не ме интересува особено много. Поне ще бъде отбелязано, че сме ги питали и по тоя начин ще се застраховаме.