Урокът от нейната смърт [bg]

От време на време те май се уморяват да слушат професор Сейлс и очите им се стрелват към документ от пет страници, който професорът е приготвил малко преди това.

— Господа, Одънският университет отговаря на изискванията за недоходоносна институция, с което се освобождава, според параграф 503 (в) от Закона за държавните приходи, от плащане на федерален подоходен данък и според аналогичен параграф от щатския правилник — от плащане на щатски данък. Но това, че е недоходоносна институция, не означава, че той може безнаказано да губи пари. — Ха-ха-ха. Той се вглежда поотделно в очите на всеки. — Ето защо, макар термините червено и черно да нямат същото значение, което биха могли да имат, например, за „Дженеръл Мотърс“ или за IBM, то ние сериозно обмисляме дали да не променим цветовете на колежа от черно и златно на пурпурночервено…

Той е пламенен и забавен, шегува се с публиката подобно на остроумно конферансие, умение, което е усвоил след години изнасяне на лекции пред двадесетгодишни младежи. Ала тези от Източните щати са неподатливи и всъщност изглеждат смутени заради Сейлс.

— Трябва да започнем да мислим по-глобално — казва един от тях. — Да основем юридически факултет или да наблегнем на програма за бизнесадминистрация.

— Хмм. Доста разходи са това — вмъкна Сейлс. — Поне петдесет милиона.

— Може би безкредитна дългосрочна образователна програма?

Сейлс кима сериозно, обмисляйки. Ама че глупак, фермерите не биха платили толкова пари, за да учат вечер Хайдегер6.

— Хмм. Пазарът е малък за това — изрича той.

Един от попечителите, адвокат със стегната фигура, играч на голф, който отказа дори плодовата салата като твърде калорична, казва:

— Мисля, че не бива да прибързваме и да се отказваме от помощта по Раздел 42 (д). — Според щатския образователен закон частните колежи могат да имат право на субсидии, ако приемат голям брой студенти от малцинствата, независимо от техния успех.

Останалите го зяпват озадачено. Поне тук Сейлс има съюзници на своя страна.

Адвокатът добавя:

— Това беше само едно хрумване.

— Три цяло и шест милиона — бавно казва Сейлс и обсъждането пак се завърта.

Сейлс започва да разбира нещо. Тези мъже ухажват клиенти, пациенти и висши служители, които редовно им изписват чекове за десетки и стотици хиляди долари. Те живеят с изрусените си съпруги с козметично коригирани лица и ходят с лимузини до художествени галерии, ресторанти и учреждения. Освен срещите два пъти годишно в Одън, Палм Спрингс и Аспен, те рядко си подават носа на запад. Сейлс вижда, че техният интерес в тази алма-матер е само това — един личен интерес и нищо повече. Започва да му се гади от предложенията им, които са дребни и дори нещо по-лошо, елементарни; те са просто ученически отговори на домашното задание „Как да се спаси Одънския университет“.