Рубинения кръг [bg]

— Какво е това? — възкликнах изумено.

— Тухлата — отвърна Еди. — Бях на стража вътре и забелязах, че тя започна да свети. Взех я и едва не си изгорих ръката. Запратих я навън и тя се разтопи в онова там.

Госпожа Теруилиджър промърмори бързо заклинание в същия момент, когато локвата почти бе достигнала палатката ни. Невидима силна вълна отблъсна златната локва на няколко метра. След малко тя отново започна да приближава към нас.

— Страхотно — промърморих, а госпожа Теруилиджър повтори заклинанието, но беше ясно, че действието му е само временно.

— Не можем ли да я уловим в някакъв капан? — попитах. — Наоколо има доста камъни. Да я оградим с тях?

— Това чудо изгаря дори и камъните на пътя си — процеди Еди мрачно.

Госпожа Теруилиджър се отказа от силовите заклинания и направи магия за замръзване, подобна на онази, която бе използвала в Музея на роботехниката. Насочи силна вледеняваща струя към златната локва, която тутакси спря. Половината от локвата започна да се втвърдява, макар че другата половина остана течна и подвижна и започна да се извива, влачейки замръзналата половина.

— Сидни, мини от другата й страна! — извика госпожа Теруилиджър.

Побързах да се подчиня, изскочих от палатката и застанах от другата страна на полуразтопената смес, която отново се втечни, тъй като тя за миг бе прекъснала магията. Лепкавата каша пак тръгна към палатката, а госпожа Теруилиджър вдигна ръце, преди да изрече заклинанието.

— Броим до три — нареди тя. — Едно… две… три!

Двете едновременно направихме магията за замръзване, атакувайки разтопеното злато от двете страни. Масата се гърчеше и извиваше в клещите на магията, но бавно започна да се втвърдява. Никога не бях задържала заклинание толкова дълго, но госпожа Теруилиджър не освобождаваше магията. Последвах примера й, докато най-после златото застина, напълно втвърдено, в локва с неправилна форма. Ние освободихме магията и предпазливо го приближихме. Златната маса остана неподвижна.

— Това беше много странно — промърморих аз. — Не беше чак толкова страшно като последното нападение. — По ръцете ми все още имаше няколко порязвания от малките омагьосани светулки, връхлетели ни в Питсбърг.

— Само защото не стигна до нас — предупреди ни госпожа Теруилиджър. — Не ми се мисли какво щеше да се случи, ако всички бяхме заспали в онази палатка, когато това чудо се е втечнило.

Потръпнах, осъзнавайки правотата й.

— Но какво означава това?

Никой нямаше отговор, но Еди ни изненада, когато след няколко секунди изрече:

— Виждал съм това и преди.

— Златна тухла, която се превръща в смъртоносна, унищожаваща всичко по пътя си локва от разтопен метал? — изумих се аз.