Тайната на забранената книга [bg]

— Нямам представа. Беше ли само, или имаше и други с него?

— Беше само̀.

— Абсолютно ли си сигурна, че е разбрало, че можеш да го виждаш? Може ли да си се объркала?

— Не! Няма никакво съмнение. То ме докосна — потреперих при спомена.

Той се засмя кухо, без хумор.

— Смешно, госпожице Лейн. Сега ми кажи какво наистина стана!

— Току-що го направих. То ме докосна.

— Невъзможно — каза той. — Ако беше, сега нямаше да си тук.

— Казвам ти истината, Баронс. Каква възможна причина бих могла да имам да лъжа? Нещото ме сграбчи — и аз отчаяно исках да се изжуля, особено ръцете, защото го бях сграбчила и аз, опитвайки се да се отскубна. Кожата му беше слизеста като на влечуго и бях видяла твърде отблизо тези множество конвулсивно засмукващи, гнусни усти.

— И после какво? Да не каза: „О, съжалявам, госпожице Лейн! Не исках да ви намачкам прекрасната блуза. Може ли да я загладя отново?“. Или може би си му извадила око с един от красивите си розови нокти?

Започвах наистина да се чудя какъв проблем имаше той с розовото, но не се засегнах от сарказма в гласа му. Аз също не можех да намеря смисъл в това, което се беше случило след това, и го обмислях отново и отново почти половин час. Определено не беше това, което бях очаквала.

— Честно — казах, — и на мен ми изглеждаше странно. То ме сграбчи и после просто стоеше там и изглеждаше… ами… ако беше човек, щях да кажа объркано.

— Объркано? — повтори той. — Едно Ънсийли е стояло там, изглеждайки объркано? Като смутено, разстроено, слисано, втрещено?

Кимнах.

Зад мен Фиона каза:

— Джерико, в това няма никакъв смисъл.

— Знам, Фио. — Тонът на Баронс се промени. Когато се обърна към нея, той омекна забележимо и беше остър като нож, когато възобнови разпита ми. — Значи, изглеждало объркано. После какво, госпожице Лейн?

Свих рамене. Докато нещото беше стояло там сякаш в безизходно положение, най-после, най-после малко стомана се беше появила у мен.

— Ударих го в корема и побягнах. То ме последва, но не веднага. Мисля, че стоя там около минута. Достатъчно дълго, за да успея да махна на такси и да се измъкна. Накарах шофьора да ме вози наоколо известно време, за да съм сигурна, че съм се изплъзнала — а също и за да се опитам да си разясня какво беше станало току-що. Бях сграбчена от Смъртта, но смъртната ми присъда беше отменена, а нямах представа защо. Можах да се сетя само за един човек, който би могъл. — После дойдох при теб.

— Поне си направила едно нещо както трябва и си размътила пътя насам — промърмори той. Пристъпи по-близо, взирайки се надолу към мен, сякаш бях някакъв странен нов вид, който никога не беше виждал. — Какво, по дяволите, си ти, госпожице Лейн?