Открадни си свят [bg]

Тя отмести глава.

— Табита — произнесе Краля на „Мъркюри Гардън“. — Капитане. Трябваше да ме предупредиш, че ще идваш. Научих за това буквално две секунди преди да изляза на сцената.

Владееше се чудесно, до последното движение на всяко мускулче — всъщност, както винаги. Играеше на уморен актьор, току-що изпълнил дълга два часа и половина мултимедийна екстравагантност. А сега, дами и господа, Марко Мец се среща е капитана! Той я хваща за ръката! Ето го върховния миг на тазвечерното представление!

Край основата на стълбите се тълпяха зяпачи, фоторепортери, които чакаха да удари техният час, за да заврат камерите колкото се може по-близо. Кени й дишаше във врата. Зое говореше нещо, вероятно обясняваше колко е харесало на Табита представлението.

Капитан Джут все още не бе освободила ръката си. Марко пръв отмести своята и дръпна пешкира от двете жени.

— Хайде, по дяволите, кажи какво ти е мнението? — попита той и започна да се бърше.

Беше засрамен. Но дори сега играеше. Личеше си, полагаше усилия да се представи за уморен герой, застанал пред своя кумир, мяташе ръце в жестове на възхищение, но очевидно страдаше от липсата на написан и заучен сценарий.

— Кени много го хареса — отвърна капитан Джут. — Нали ти хареса, Кени?

В издължените очи на Кени блеснаха пламъчета.

— Здрасти, Сас — обърна се Марко към Саския. — Какво ще кажеш за изпълнението на Тал, а? Публиката направо го погълна. Ами ръката? — продължаваше той, но отново гледаше капитана. Изпълни няколко тихи акорда и я надари с разтопяващата си усмивка. Беше плъзгав като пясъчна акула, плъзгав отгоре до долу. Нищо не можеше да му се залепи. — Ами кракът? — Той повдигна крачола на панталоните и показа металния си прасец. — Ванадиева стомана, подсилени стави. А ръкавицата разполага с шестнадесет допълнителни вериги, без това да променя теглото й. — Сега вече говореше почти несвързано. Натисна едно копче на китката и ръкавът му се изтегли нагоре, прикачен към тъничка жица. Тя погледна към гроздовете от телескопични тръби и капиляри, който подхранваха лакътя му. — Операцията продължи цели сто шейсет и шест часа — произнесе с нескрита гордост. — Но и сделката си я биваше.

Капитан Джут се изправи. Усети, че антуражът й се прегрупира мълчаливо, движен от невидими за неподготвения кимвания и потрепвания на брадичката й. Вечерната разходка наближаваше своя завършек. Някой трябваше да спусне завесите.

— Дали да не отидем някъде и да си побъбрим? — предложи той с тих, подканящ глас. — Зная, че проявих пренебрежение към теб, но сигурно разбираш какво е за мен това шоу…

Той махна нетърпеливо към сцената, без да се озърта.

— Но всъщност, ужасно много исках да те видя и…