Открадни си свят [bg]

Бяха виждали механичното чудо поне петдесет пъти, но въпреки това всички заръкопляскаха. Капитан Джут почувства, че й се вие свят. Птицата беше холограма.

— Благодаря ви, много ви благодаря, дами и господа — произнесе развълнувано Марко. — Харесват ли ви моите нови играчки? — той завъртя ръката и крака в противоположни посоки с нечовешка бързина. — Страхотни са, нали? А знаете ли колко струват?

— Една ръка и един крак… — отвърнаха като добре обучени войници всички.

Джут дочу смеха на момичетата и кискането на Кени.

Тя нахлузи отново слушалките. Увеличени, прожекторите на „Мъркюри Гардън“ заплашваха да я погълнат в безцветната празнота на метакосмическото пространство. Под тях кънтеше музиката — басова, драматична, всепоглъщаща. Табита жадуваше за малко тишина и нежните тонове на самотно пиано щяха да й подействат като хладен душ в пустиня. С крайчеца на окото си забеляза, че хората се надигат и се струпват около масите, в очакване на големия финал.

Можеше да си тръгне. Всички щяха да й се смеят, но никой нямаше да я спре.

— Ето го и върха! — прошепна Карен право в ухото й.

Тя погледна.

Сцената бе трансформирана в пародия на пилотска кабина, с много блещукащи светлинки и огледала навсякъде. Освен звездата и неговата изкуствена птица, вътре имаше още две мършави фигури в идентични сребристосини скафандри и клатеща се, черна кукла върху поднос, която очевидно се движеше с дистанционно управление. Близнаците се бяха вкопчили един в друг ужасено, докато птицата и черната кукла се носеха около тях в хореографирани лупинги, пресъздаващи паника. Марко командваше централната сцена, стиснал с пръстите на изкуствената си ръка нещо, наподобяващо перископ. Той пееше:

— Ето ги, Контрабандистите идат! Идат и сега всички ще видят!

Капитан Джут почувства ръката на Саския Зодиак върху своята.

Пилотът на този причудлив летателен съд беше едрогърдеста млада жена със смешно деколтирана куртка, покрита с пришити емблеми, и плътно прилепнали панталони. Изглежда, че срещаше сериозни затруднения с управлението на кораба, защото непрестанно опираше опакото на ръката си в челото. Публиката я окуражаваше и й подмяташе съвети.

Вероятно Джут бе извикала или бе изразила по някакъв друг начин безпокойство, защото изведнъж Кени се появи до нея, като се озърташе заплашително. Тя го избута настрани и отново втренчи очи в сцената.

На борда на изкуствения кораб внезапно стана сблъсък, придружен от искри и дим. Неумелият пилот извика и скочи от седалката си, като размахваше уплашено ръце. Ноктите й бяха лакирани с хромов лак и приличаха на малки огледала. Тя се хвърли към Марко Мец и го обгърна с ръце.