![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
— Ти…
Поемам дълбоко въздух, обзета от удивление. Как е възможно това? Кралският род е загубил магията си преди поколения. Маг не е докосвал трона от години.
— Какво аз?
Погледът ми се връща на бялата ивица в косата му, която минава от слепоочието до тила му.
— Ти си направил това. Ти ни доведе тук.
Всеки мускул в тялото на принца се стяга, а яростта в очите му се превръща в ужас. Между нас преминава студен бриз. Тръстиките започват да танцуват сред мълчанието ни.
— Лъжкиня! — решава той. — Ти просто се опитваш да влезеш в главата ми.
— Не, малък принце. Ти си влязъл в моята.
Старите приказки на мама се появяват в спомените ми, истории за десетте клана и различните магии, които всеки от тях владеел. Като дете исках да науча само за Жътварите като мама, но тя настояваше да знам точно толкова и за всеки друг клан. Винаги ме предупреждаваше за Свързвателите, магове, които владеят ума, духа и сънищата. От тези трябва да се пазиш, малка Зел. Те използват магия, за да влязат в ума ти.
Този спомен смразява кръвта ми, но принцът е толкова разстроен, че ми е трудно да се страхувам от способностите му. От начина, по който се взира в разтрепераните си ръце, изглежда сякаш по-скоро ще отнеме собствения си живот, отколкото да използва магия, за да посегне на моя.
Но как може да се е случило това? Божниците се избират от боговете при раждането им. Той не е роден божник, а косиданите не могат да придобиват магия. Как сега внезапно е станал маг?
Оглеждам се наоколо, оценявайки работата, свършена от силите му на Свързвател. Магическите тръстики се полюляват, невъзможното се носи навсякъде около нас.
Силата, която е нужна за постижение като това, е неописуема. Дори и опитен Свързвател ще има нужда от заклинание, за да постигне нещо такова. Как може той да обуздае ашето в кръвта си и да създаде всичко това, след като дори не осъзнава, че е маг? Какво, в името на боговете, става тук?
Погледът ми се връща към бялата ивица, която минава през косата на принца — единствения истински знак за маговете. Косата ни е винаги толкова абсолютно бяла, колкото снега, който покрива планинските върхове на Ибадан. Този знак е толкова доминиращ, че и най-черната боя не може да скрие такава коса за повече от няколко часа.
Не съм виждала ивица като неговата при нито един маг или божник. Така или иначе, тя е точно толкова бяла, колкото и моята коса.
Но какво означава? Поглеждам към небето. Каква игра играят боговете? Ами ако принцът не е единствен? Ако кралският род си възвръща магията…
Не!
Не мога да позволя страхът да ме извади извън контрол.
Ако благородниците си връщаха магията, щяхме вече да знаем.
Поемам дълбоко въздух, за да успокоя мислите си, преди да са отишли още по-далече. В Лагос Амари държеше свитъка. Тя се блъсна в брат си, когато преминахме покрай него. Въпреки че не разбирам как и защо, но сигурно е станало тогава. Инан е събудил силите си по същия начин, по който го направих и аз — с докосване до свитъка.
Кралят също е докоснал пергамента — сещам се в този миг. И Амари, вероятно и адмиралът. Това не е разбудило никакви сили у тях. Магията живее само в принца.
— Баща ти знае ли?
Очите на принца проблясват, давайки отговора, който ми е нужен.
— Естествено, че не — ухилвам се аз. — Ако знаеше, вече щеше да си мъртъв.
Цветът изчезва от лицето му. Паниката му едва не ме разсмива. Колко ли божници са паднали от неговата ръка — убити, пребити, насилвани? Колко ли животи е отнел, за да унищожи същата магия, която сега тече във вените му?
— Предлагам ти сделка — приближавам се към стреснатия принц. — Остави ме на мира и ще запазя тайната ти. Никой няма да узнае, че си един малък мръсен ма…
Принцът действа прекалено бързо, за да мога да се защитя.
В един миг хватката му е около шията ми, в следващия…
Очите ми се отварят рязко. Посрещат ме познатите звуци на свирещи щурци и танцуващи листа. Тзеин хърка силно, а Найла намества тялото си до мен.
Скачам напред и грабвам жезъла си, за да се бия срещу противник, който не е тук. Оглеждам дърветата и ми трябват няколко минути, за да се убедя, че принцът няма да се появи.
Вдишвам и издишвам влажния въздух, опитвайки да се успокоя. Лягам отново и затварям очи, но сънят не се връща лесно. И не съм сигурна дали някога ще се върне. Сега знам тайната на принца.