![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
— Как ще ви намерим? — прошепва той.
— Върнете магията завинаги — казва Мама Агба. — Докато имам виденията си, винаги ще знам къде да ви търся.
— Трябва да тръгвате — настоява тате, когато чуваме още крясъци.
Един от стражите сграбчва възрастна жена за косата и опира меча си в гърлото й.
— Не, тате!
Опитвам се да го дръпна напред, но той е по-силен от мен и коленичи, обвивайки ръцете си около треперещото ми тяло. Прегръща ме така силно, както не го е правил от години.
— Майка ти… — Гласът му секва. От гърлото ми се изтръгва тихо ридание. — Тя те обичаше безумно. Сега щеше да е много горда.
Притискам се отчаяно към него толкова силно, че ноктите ми се забиват в кожата му. Той също ме притиска в отговор, след което прегръща Тзеин. И макар че брат ми се извисява над него по височина и го надминава по сила, в тази прегръдка тате му е равен. Те стоят така за миг, държейки се един друг, като че ли никога няма да се пуснат.
— Гордея се с теб, сине. Каквото и да стане. Винаги ще се гордея.
Тзеин бързо избърсва сълзите си. Не е от хората, които показват чувствата си. Запазва болката си за самотата на нощта.
— Обичам ви — прошепва тате на двама ни.
— И ние те обичаме — отговарям дрезгаво аз.
Той прави знак на Тзеин да яхне Найла. Амари се качва след него, по бузите й текат мълчаливи сълзи. Въпреки скръбта в гърдите ми припламва гняв. Тя защо плаче? Още веднъж нейното семейство е причината моето да се раздели.
Мама Агба ме целува по челото и ме притиска в прегръдките си.
— Бъди внимателна, но бъди силна.
Подсмърчам и кимвах, макар че усещам всичко друго, но не и сила. Уплашена съм. Слаба.
Ще ги разочаровам.
— Грижи се за сестра си — напомня тате на Тзеин, когато се качвам на седлото. — И ти бъди добра, Найла. Защитавай ги.
Найла облизва лицето на тате и го докосва с муцуна — знак на обещание, което винаги ще спази. Нещо стяга гърдите ми, когато тя тръгва напред, понасяйки ме далече от сърцето ми и дома ми. Когато се обръщам, лицето на тате е огряно от усмивка, каквато рядко съм виждала.
Моля се да оцелеем, за да видим тази усмивка отново.
Глава единадесета
Инан
— Брой до десет — прошепвам на себе си. — Брой до десет.
Защото, когато свърша да броя, този ужас ще престане.
Кръвта на невинните няма да опетнява ръцете ми.
— Едно… две…
Стискам пионката на баща ми в треперещата си ръка толкова силно, че металът ми причинява болка. Числеността им нараства, но нищо не се променя.
Точно както Илорин, всичките ми планове са изгорели в пламъци.
Гърлото ми се свива, докато огнената стихия поглъща селото, унищожавайки стотици домове. Войниците ми влачат труповете през пясъка, тела, обгорени до неузнаваемост. Писъците на живите и ранените кънтят в ушите ми. Не усещам нищо, освен пепел на езика си. Толкова много на вятъра! Толкова много смърт!
Моят план не беше такъв.
Амари трябваше да е в едната ми ръка, а божницата крадла, окована — в другата. Каея трябваше да е взела свитъка. Трябваше да изгори само колибата на крадлата.
Ако бях успял да върна свитъка, баща ми щеше да разбере. Щеше да ми благодари за дискретността ми и щеше да похвали мъдрото ми решение да пощадя Илорин. Търговията ни с риба щеше да е защитена. Единствената заплаха за монархията щеше да е смазана.
Но аз се провалих. Отново. След като бях молил баща си за още един шанс. Свитъкът все още липсва. Сестра ми е в опасност. Цяло селище е унищожено. И въпреки това нямам какво да покажа като резултат.
Хората на Ориша не са в безопасност…
— Тате!
Грабвам меча си, когато едно малко дете се хвърля на земята. Писъците му пронизват нощта. Чак тогава виждам покрития с пясък труп в краката му.
— Тате! — То сграбчва тялото в желанието си да го събуди. Кръвта на баща му потича по малките му кафяви ръце.
— Абени! — По мокрия пясък се приближава жена. Тя ахва, когато вижда приближаващите се стражи. — Не, Абени, трябва да мълчиш. Т-тате иска да мълчиш!
Обръщам се настрани и стискам очи, потискайки болката си. Дългът преди всичко. Чувам гласа на баща си. Безопасността на Ориша пред съвестта ми. Но тези села също са Ориша. Точно те са хората, които съм се клел да защитавам.
— Това е истинска каша — пристъпва тежко до мен адмирал Каея. Кокалчетата й кървят от побоя над войника, който запали пожара прекалено рано и причини огнената стихия. Аз се боря с порива си да отида до него и също да го ударя, докато лежи и стене в мокрия пясък. — Не знаем дали бегълците са живи или мъртви. Дори не знаем дали са се върнали тук.