Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Деца от кръв и кости [bg]
Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Деца от кръв и кости [bg]

Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:

Те убиха майка ми. Те отнеха магията ни. Те се опитаха да ни погребат. Дойде моментът да се надигнем. Зели Адебола все още помни времето, когато почвата на Ориша е жужала със силата на пропитата в нея магия. Огнените магове са творили пламъци, Приливните магове са подчинявали вълните, а Жътварите са зовели душите на мъртвите. Но всичко се променя в една нощ… нощта, в която магията внезапно изчезва. По заповед на безмилостен крал маговете са преследвани и убити. Това оставя Зели без майка, а народа й — без надежда. Сега Зели има възможността да възроди магията и да отвърне на удара на монархията. С помощта на една хитроумна принцеса тя трябва да изпревари онези, които са решени да заличат магията завинаги. Смелостта невинаги крещи. Доблестта невинаги блести.
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 177
Перейти на страницу:

Каея се поколебава и свива устни. Сигурно иска да ме пита още нещо. Но длъжността й на адмирал е на първо място. Винаги ще е така.

Тръгваме към редиците оцелели селяни. Съсредоточавам се върху прилива, за да не обръщам внимание на изгарянията и писъците им, но колкото повече се приближаваме, толкова по-силни стават виковете им.

Седем… — броя наум аз. — Осем… девет…

Аз съм синът на най-великия владетел на Ориша.

Аз съм бъдещият крал.

— Тишина!

Гласът ми прокънтява в нощта със сила, която сякаш не е моята. Дори Каея ме поглежда учудено, когато писъците и плачът утихват.

— Търсим Зели Адебола. Откраднала е нещо важно от короната. Казаха ни, че е тръгнала на юг, и сега трябва да разберем защо.

Оглеждам тъмните лица на тези, които отказват да срещнат погледа ми, и търся някакъв знак за истината. Страховете им се просмукват във въздуха като влага. Проникват и в собствената ми кожа:

— … богове, моля ви…

— … ако ме убие…

— … в името на боговете, откраднала…

Сърцето ми се блъска в гърдите, докато гласовете им атакуват на вълни, мисли, които заплашват да ме залеят. Още тюркоазни облаци се издигат във въздуха. Втурват се към мен като оси. Започвам да потъвам в тъмнината в собствената ми глава.

— Отговорете му!

Благодаря на небесата! Заповедта на Каея ме издърпва назад.

Примигвам и стискам дръжката на меча си. Гладкият метал ме закотвя в реалността. С времето чуждият страх избледнява. Но тревожното чувство остава…

— Казах да му отговорите! — изръмжава Каея. — Не ме карайте да повтарям.

Селяните продължават да се взират в земята.

Каея се втурва в тишината.

Избухват писъци, когато грабва една възрастна жена за посивялата коса. Каея влачи стенещата жена по пясъка.

— Адмирале… — Гласът ми секва, когато тя изважда меча си.

Допира острието до сбръчканата шия на жената. Самотна капка кръв пада на земята.

— Искате да мълчите? — изкрещява Каея. — Мълчете и ще умрете!

— Не знаем нищо! — извиква едно младо момиче.

Всички на брега застиват.

Ръцете на момичето треперят. Тя ги заравя в пясъка.

— Можем да ви разкажем за брат й и за баща й. Можем да ви разкажем за уменията й с жезъла. Но никой в Илорин не знае къде е отишла или защо.

Поглеждам строго Каея и тя пуска жената като парцалена кукла. Прекосявам с тежки стъпки мокрия пясък и стигам до треперещото момиче.

Когато се приближавам, треперенето й се усилва, но не мога да разбера дали е заради страха й, или заради студената вода на нощния прилив, докосваща коленете й. Облечена е само с прогизнала нощница, скъсана и разръфана.

— Как се казваш?

От толкова близо светлокафявата кожа на момичето се откроява сред по-тъмните оттенъци на другите селяни. Може би има благородна кръв. Баща, който се е забавлявал в калта.

Тя не отговаря и аз се навеждам и й казвам тихо:

— Колкото по-бързо отговориш, толкова по-бързо си тръгваме.

— Йеми — отговаря задавено тя. Докато говори, ръцете й стискат пясъка. — Ще ви кажа всичко, което искате да знаете, но само ако ни оставите на мира.

Кимвам. Повече от готов съм да приема условията й. Дълг или не, не искам да виждам още трупове.

Не мога да понеса още писъци.

Протягам ръка надолу и развързвам въжето, стягащо китките й. Докосването ми я кара да подскочи.

— Дай ни информацията, която ни трябва, и обещавам, че хората ти ще са в безопасност.

— В безопасност?

Йеми среща погледа ми с омраза, която ме пронизва като меч. Макар че устата й не се отваря, гласът й отеква в ума ми.

Безопасността си отиде преди много време.

Глава дванадесета

Зели

Когато спираме, за да починем, очите ме болят от часовете безмълвен плач. На Найла и Тзеин им отнема около пет секунди да се строполят на покритата с мъх земя и да избягат от разбития ни свят в безопасните обятия на съня.

Амари оглежда пръстта наоколо със зле прикрито притеснение, треперейки в студената гора. Накрая разстила наметалото си и ляга върху него, прекалено изтънчена, за да положи глава на земята. Взирам се в нея, спомняйки си колко близо до пламъците я бях завлякла.

Усещам спомена като нещо далечно, сякаш някой друг е изпитвал всичката онази омраза.

Загръщам се в наметалото и се сгушвам до Найла, наслаждавайки се на допира на меката козина до кожата ми. През тъмните листа покритото със звезди небе отново запалва в главата ми магията от видението на Мама Агба.

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 177
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)