![Мечове и черна магия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/3/mechove-i-cherna-magiya-bg-download.jpg)
Мечове и черна магия [bg]
- Автор: Лейбер Фриц Ройтер
- Серия: Фафърд и Сивия Мишелов #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Б. Иванов
- Жанр: Героическая фантастика
Электронная книга - «Мечове и черна магия [bg]». Краткое содержание книги:
Имeннo тaм, в oбгърнaтитe c пушeци тecни улички нa cтoличния грaд Лaнкмaр, прeз eднa тъмнa нoщ ce cрeщнaxa ceвeрният гигaнт c нeпрoизнocимoтo имe Фaфрд и дрeбничкият мoшeник пo прякoр Cивият Мишeлoв. Двaмa гeрoи, чиитo пoдвизи щяxa дa ce прeвърнaт в лeгeндa…
Миг по-късно конете на Великс се надигнаха с цвилене на задните си крака.
Фафрд потупа врата на близкия кон с опакото на ръката си. След това погледна към малкото, триъгълно лице с големи очи на Влана, което приличаше на бяла маска, и проследи погледа й.
По склона, водещ към Стария Път, растяха половин дузина ефирни фигури, високи като дървета. Приличаха на закачулени жени. Ставаха все по-плътни, докато Фафрд ги наблюдаваше.
Той се присви ужасено. Това движение притисна торбата му между корема и бедрата. Той усети лека топлина.
Скочи и се хвърли назад, откъдето бе дошъл. Отметна насмоленото покривало от задната част на шейната. Награби една по една осемте оставащи ракети и забоде опашките им в снега, насочвайки ги към огромните, сгъстяващи се ледени фигури.
След това бръкна в торбата си, извади гърненцето с въглени, отмота капака му, изтърси сивата пепел, после с друсане изтърколи червените въгленчета в единия му край и бързо ги поднесе към фитилите на ракетите.
Груповото им съскане изпълни ушите му. Той се метна в шейната.
Влана не помръдна, когато той я забърса. Но иззвънтя. Сякаш бе навлякла полупрозрачно наметало от ледени кристали, което я задържаше на мястото й. Отразена лунна светлина сияеше безжизнено в кристалите. Той почувства, че това сияние ще се раздвижи само ако луната го стори.
Сграбчи юздите. Те изгориха пръстите му като замръзнало желязо. Не можеше да ги помръдне. Ледената паяжина отпред бе впримчила конете. Те бяха част от нея — големи статуи, затворени в още по-голям кристал. Единият стоеше на четири крака, другият се бе надигнал на два. Стените на ледената утроба се затваряха. „Съществува магически студ, който може да те последва…“
Първата ракета изрева, след това втората. Той усети топлината им. Чу разтърсващ звън, когато те удариха мишените си нагоре по склона.
Юздите се раздвижиха, изплющяха по гърбовете на конете. Разнесе се трясък като от стъкло, когато животните се хвърлиха напред. Фафрд приведе глава и държейки юздите в лявата си ръка, протегна дясната и дръпна Влана надолу върху седалката. Леденото й наметало иззвънтя оглушително и изчезна. Четири, пет…
Светът около тях се изпълни с дрънчене, когато конете и шейната се втурнаха през ледената паяжина. Кристалите се сипеха отгоре му и отскачаха от присвитата му глава. Дрънченето отслабна. Седем, осем…
Ледените окови се скъсаха. Копитата загърмяха. Повя силен северен вятър, слагайки край на дните на затишие. Небето отпред бе леко порозовяло от напъпващата зора. Отзад бе бледочервено от горящите борови иглички, подпалени от ракетите. На Фафрд му се стори, че северният вятър донася рев на пламъци.
Той извика:
— Гнампф Нар, Млърг Нар, великия Кварх Нар — ще ги видим всичките! Всички градове на Гористата Земя! Цялата Земя на Осемте Града.
До него Влана се размърда затоплена в прегръдките му и поде неговия вик:
— Сарийнмар, Илтмар, Ланкмар! Всички градове на юга! Куармал! Хорбориксен! Тънковърхият Тисилинилит! Надигащата се Земя.
На Фафрд му се стори, че образите на всички тези незнайни градове и места изпълват просветляващия хоризонт.
— Пътуване, любов, приключения, светът! — извика той, притискайки Влана към себе си с дясната ръка, докато лявата плющеше с юздите по конските гърбове.
Почуди се защо ли, след като въображението му пламтеше буйно като каньона зад тях, сърцето му все още е толкова студено.
III
Нечестивият Граал
Три неща предупредиха чирака на магьосника, че нещо не е наред: първо, дълбоко отпечатаните следи от подковани копита по горския път — той ги усети с ботушите си, преди да се наведе и да ги опипа в тъмното; второ, зловещото бръмчене на пчела, за която не бе естествено да е навън нощем; и последно, лекият ароматен дъх на изгоряло. Мишока се втурна напред, избягвайки пъновете и прескачайки изкривените коренища по памет и благодарение на някакъв прилепов усет за отразения шепот на звуците. Сивите гамаши, туниката, островърхата шапка и веещото се наметало караха слабичкия, измършавял от аскетизъм младеж да прилича на носеща се сянка.
Екзалтацията, която Мишока бе изпитвал от успешния завършек на дългата си задача и триумфалното завръщане при своя учител-чародей Главас Ро, сега се изпари от главата му, отстъпвайки място на страх, който той не се осмеляваше да допусне в мислите си. Да се случи нещо лошо на великия маг, чийто чирак беше той?… „Моят Сив Мишок, все още колебаещ се в своята вярност между бялата и черната магия“, беше казал веднъж Главас Ро… Не, беше немислимо някой да причини зло на тази величава личност, изпълнена с мъдрост и духовна мощ. Великият чародей… (имаше нещо истерично в начина, по който Мишока наблягаше на думата „велик“, тъй като за другите Главас Ро беше просто посредствен магьосник и с нищо не превъзхождаше някой минголски некромант с неговото петнисто куче-ясновидец или дрипав фокусник от Куармал)… великият чародей, както и домът му, бяха защитени от силни магии, които никой злонамерен външен човек не би могъл да преодолее — дори (сърцето на Мишока пропусна един удар) върховният повелител на тези гори, херцог Джанарл, който мразеше всяка магия, и най-вече бялата.