Подземен свят [bg]

26.

— Бхарат Сингх!

В късния следобед името му се понесе под земята, отскачайки като топка от уста на уста.

— Бхарат Сингх… Бхарат Сингх… Бхарат Сингх…

И макар да беше свикнал да откликва на новото си име, унесен в мисли, Призрака не реагира, докато мъжът до него не го потупа с тъпия край на кирката си.

— Хей, индиецо, викат те!

Изкачи се по въжената стълба. Горе го чакаше Марчънт, придружен от тримата здравеняци. Поведоха го заедно по дъсчената пътека през калта към подвижния кабинет на колела. Вътре седеше Кавана. Днес нямаше и помен от господин Пиърсън и господин Фаулър — само Кавана, настанен зад полирано дъбово писалище, върху което имаше един-единствен документ. Призрака го позна веднага.

Здрачаваше се и в сумрачния кабинет белегът на Кавана се открои като мътно петно върху лицето му, когато се приведе да вземе листа. Показа го на Призрака.

— Името ти е Бхарат Сингх — каза безизразно той. — От Бомбай, автор на това писмо?

Директорът на подземната железница говореше по-тихо, отколкото Призрака бе свикнал да го чува, когато пролайваше команди на Марчънт и на бригадирите в изкопа.

— Да, сър — отвърна с лек поклон Призрака.

Марчънт се бе изправил точно зад шефа си и по лицето му се разливаше обичайната мазна усмивка. Стоеше близо до него, сякаш иска да се пресегне и да докосне Кавана, за да попие частица от величието му. Зад гърба му във ветрилообразен строй се бяха разположили тримата главорези.

Явно бе настъпил моментът, когато Кавана щеше да нанесе удара си, ако таеше някакви подозрения. Призрака претегли възможностите. Вече знаеше кой е най-силният и кой най-слабият от шайката срещу него. Марчънт заемаше почетното последно място в списъка. На първо място бе мъжът зад писалището — бърз и безмилостен при нападение, както го описваха в досието му.

— И баща ти е бил сепой в Джалалабад през 1842 година? — Кавана пусна небрежно писмото върху писалището.

Призрака кимна.

— Смели воини бяха сепоите — констатира Кавана. — Познавах един изключителен храбрец.

Призрака го погледна невярващо, спомнил си горкия безименен сепой, но Кавана продължи:

— И баща ти ме е познавал?

— Чувал е за вас, сър, макар да съм сигурен, че би се радвал да се запознаете. В момента несъмнено би ми завидял.

Кавана повдигна вежди.

— Нима? И защо?

— Говореше с огромно уважение за вас, сър. Като за герой и велик воин, оцелял в похода от Кабул. Повтаряше ми да се ослушвам за името ви, защото безспорно ви е отредено величие.

— Вярвал е, че ми е отредено величие? Защо? Защото издържам на студ и съм сръчен със сабята? Там имаше стотици, които се биха яростно като мен, служеха на страната си като мен и се бореха да оцелеят като мен. Никой не се е прославил, Ако не броим за постижение тегобата денем и нощем да слушаш виковете на Марчънт. Никой не се е издигнал колкото мен. Каква е причината баща ти да предполага, че ще преуспея?