Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Подземен свят [bg]
Подземен свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Подземен свят [bg]

Электронная книга - «Подземен свят [bg]». Краткое содержание книги:

Романът по култовата компютърна игра Assassins Creed: Syndicate! Опозорен асасин. Агент под прикритие. И една мисия, която може да му донесе изкупление. Годината е 1862. Лондон е във вихъра на индустриалната революция, строи се първата подземна железница. Когато в изкопа е открит труп, се отваря нова глава във вековната битка между асасини и тамплиери. Асасин с мрачни тайни се е внедрил под прикритие с мисия да освободи столицата от хватката на тамплиерите. Скоро Братството ще го познава като Хенри Грийн, учител на Джейкъб и Иви Фрай. Но засега той е известен само с прозвището си Призрака… „Подземен свят“ е осмият роман, който ни отвежда в мистериозния свят на „Орденът на асасините“. От серията досега са издадени: „Ренесанс“, „Братството“, „Тайният кръстоносен поход“, „Прозрение“, „Възмездие“, „Черният флаг“ и „Единство“.
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 109
Перейти на страницу:

Сега по лицето ѝ се изписа тревога.

— Защо ще ме посещават? — попита тя.

— Ще разпитват за мен — обясни ѝ Призрака. — И вероятно ще ги упътят към теб.

Тя изсумтя презрително.

— Надявам се! Така е редно!

Освен да помага на хората, Маги обичаше да получава признание за усилията си.

— Сигурен съм, че ще ги изпратят при теб — усмихна се Призрака. — И искам да те помоля да внимаваш какво им казваш.

Тя го погледна остро.

— Какво имаш предвид?

— Другите в тунела ще им кажат, че те защитавам от крадците и вагабонтите, които живеят в дъното, и това е приемливо. Ще ме опишат като противник на насилието и това също не е проблем. Не искам обаче мъжете да чуват преувеличения за способностите ми да се бия.

Тя сниши глас.

— Виждала съм те как се биеш, не забравяй. Не бих могла да преувелича уменията ти.

— Точно това имам предвид, Маги. Точно това не искам да казваш. Противник на насилието, но не особено ловък в схватките. Разбираш ли?

— Предполагам.

— Ще те питат как точно сме се запознали, но… Кажи им каквото искаш. Кажи им, че си ме намерила пиян в канавка. Само не им казвай какво се случи на гробището.

Тя го улови за ръката. На цвят старческата ѝ длан наподобяваше неговата.

— Не си в беда, нали, Бхарат?

— Трогнат съм, че се безпокоиш за мен.

Тя се изкикоти.

— О, както казах, виждала съм те в действие. Другите трябва да се тревожат, но…

Той сведе глава.

— Но…?

— Но видях и как се поколеба, когато бе приклещил онзи лъскав негодник. Видях как борбеността те напуска, все едно се оттича от теб. Видях мъж, който умее да сее смърт, но няма сърце за това. Е, срещала съм доста злодеи, готови да ти избият зъбите от устата само защото са гаврътнали повечко халби бира и са ги засърбели ръцете. Злодеи, които обичат да причиняват болка, но на по-слабите и по-уязвимите от тях. Бог знае, че бях омъжена за такъв подлец. Нещо повече — виждала съм и мъже, които умеят да се бият и са готови да действат според обстоятелствата. Някои изпитват мрачно задоволство от свършеното, други — не. Но никога не съм виждала някой да се бие майсторски като теб с толкова нежелание.

Тя поклати объркано глава и сивата ѝ коса се лашна върху полите ѝ.

— Мислих доста, млади момко, повярвай ми. Питах се дали не си дезертирал от армия, но не от страх — о, не, не съм виждала по-смел мъж — а защото си един от тях, как се наричаха? Поборници на хуманността? Честно казано, нямам представа, а с оглед на това, което току-що ми каза, вероятно е по-добре да не знам. Знам обаче, че имаш голямо сърце, а на този свят няма място за хора със сърце като твоето. Този свят изяжда хората с такива сърца. Изяжда ги и ги изплюва. Питаш ме дали се боя? Да, момчето ми. Боя се. Питаш ме защо. Обясних ти защо.

24.

Докато чакаше смяната му да започне, Призрака се почуди дали тамплиерите са намерили търсеното — артефакта от цивилизацията преди нашата, погребана капсула на времето, потънала в сън, докато я открият. Какво ли могъщество притежаваше?

Както често се случваше, мислено се върна в Амритсар — сега му бяха останали единствено спомените и той ги съживяваше благоговейно, сякаш влиза в светилище. В ума му изникна историята за диаманта Кохинор и за изумителния му светлинен спектакъл, отворил сякаш двери към други светове, по-дълбоки познания, по-дълбоко разбиране — карта за човечеството, водеща към по-добър свят.

Но ако попадне в злонамерени ръце?

Боеше се дори да си представи какво би произтекло. Съзнанието му обаче неволно нарисува злокобна картина на вечно робство. Видя всички мъже и жени, оковани като обитателите на тунела, презрени роби, към които самодоволните господари в лъскави грандиозни сгради не се отнасят като към човешки същества. Безмилостни робовладелци, които заграбват символи и изопачават значението им в угода на своята идеология. Видя болка и злочестина. Видя свят без надежда.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)