Подземен свят [bg]

— Не се ли безпокоите за съпруга си, госпожо Уо?

Тя сви рамене.

— Не особено. Как би се почувствал, ако жена ти офейка нанякъде? Вероятно ще организираш парти, нали?

— Не съм женен.

— Е, ела при мен, когато се ожениш, и ще си поговорим отново.

— Добре. Щом не се безпокоите за него, защо съобщихте, че е изчезнал?

Гласът на госпожа Уо стана още по-писклив и раздразнителен.

— Защото кой ще плаща за всичко, ако наистина изчезне?

— Мисълта ми беше, госпожо Уо, че Стария Никъл е опасен дори посред бял ден и вероятно не е подходящо място за достопочтени фотографи като съпруга ви.

— Е, вероятно затова си взе пищова — отсече тя.

Абърлайн и Обри се спогледаха изумени.

— Взел си е пистолета?

— Това казах.

— Въпросът е, госпожо Уо, че мъжът, отговарящ на описанието на съпруга ви, когото са забелязали в Стария Никъл, вероятно е бил замесен в престрелка.

Тя най-сетне остави точилката.

— Разбирам — кимна мрачно.

— Ще ни помогнете много, ако ни кажете защо съпругът ви е отишъл в Стария Никъл. Каква е била целта на посещението му? Среща с някого ли е имал? Взел ли е още нещо освен пистолета? Каза ли ви кога ще се върне?

Тя не отговори на нито един въпрос. Прикова Абърлайн с поглед и попита:

— Пострадал ли е някой в престрелката?

— Има двама загинали, госпожо Уо. Момиченце — забеляза как жената трепна и затвори очи, преглъщайки болката — и бандит на име Бут.

Тя отвори очи.

— Бут? Робърт имаше среща с него. Доколко знам, той му беше сътрудник.

— Моля? Не казахте ли преди малко, че не ви обяснява какво прави, а и вие не питате?

— Е, подочувах това-онова. През онази вечер щеше да сключва някаква сделка.

— Сделка?

Очите ѝ зашариха из стаята. Вече беше казала твърде много.

— Фотограф е… И…

— Прави снимки — подсказа ѝ Абърлайн. — Това им е работата на фотографите. Снимат мъже със съпругите и децата им. Наконтени, с излъскани обувки, със закопчани догоре сака и неудобни колосани яки, с мрачни и сурови лица, вперени в камерата, такива неща… Това правят фотографите. Не обикалят гетата нощем, за да сключват сделки с бандити.

— Чакай! Каза, че има двама убити. А жив ли е Робърт?

Абърлайн и Обри се спогледаха отново.

— За жалост най-вероятната ни теория в момента е, че друг нападател е убил съпруга ви. Всъщност се питах дали имате негова снимка, за да потвърдя дали неговото тяло бе открито в северния изкоп за подземната железница.

Въпросът беше формалност, за да съобщи новината, но при споменаването на подземната железница по лицето на госпожа Уо премина тъмна сянка.

— Боже мили. — Тя поклати глава, сломена от неизбежността на случилото се. — Повтарях му, че нагазва в дълбоки води. Знаех си, че си играе с огъня.

Стремейки се да сдържи обзелото го вълнение — съвсем неуспешно според полицай Обри Шоу — Абърлайн се вкопчи в думите ѝ.