Подземен свят [bg]

— И така разбра, че е замесен в… „предателска дейност“, както си се изразил?

— Тогава го заподозрях, сър.

— И защо реши да ме информираш?

Още един момент на истината. Още една точка в негова полза или пирон в ковчега му в зависимост от решението на Кавана да му повярва или не.

— След всичко, което татко ми бе разказвал за вас, сър, не повярвах на късмета си, че ви виждам. Познах ви по името и по белега, с който сте се върнали от гибелния поход, и реших, че съдбата ме е довела при вас, но от мен зависи дали ще вляза в близкото ви обкръжение. Навремето тамплиерите са оценили таланта ви и са сметнали, че ще им е от полза. Надявам се сега вие да погледнете така на мен.

— Звучи добре и дори похвално, но в момента имам само думата ти и един мъртвец. Не съм сигурен каква полза бих извлякъл и от двете.

— Аз убих Робърт Уо с надеждата да ме наемете да ви служа.

Кавана изсумтя.

— Доста дръзка надежда, не мислиш ли? Пак ще повторя — имам само думата ти, че той е бил предател.

— Той продаваше стоката ви в кръчмите. Използваше мъж на име Бут да му върши мръсната работа.

Кавана сви рамене.

— Звучи правдоподобно, но няма доказателства.

— Убих го в Стария Никъл, сър. Взех доказателството — фотографска плака. Скрита е в дома ми.

— В тунела?

Призрака се престори на изненадан.

— Знаете къде живея, сър?

— О, да. Обичаш дома си, а? Поразпитахме съквартирантите ти. Изглежда не си най-обикновен обитател на тунела. По всичко личи, че си нещо като лидер на хората там.

— Мога да чета и да пиша, сър. Научиха ме на кораба, с който пристигнах в Англия. Имам и известни медицински познания. По тези причини, а и защото понякога се опълчвам на отрепките, които също живеят в тунела, хората ме смятат за свой приятел.

Кавана се усмихна със свити устни.

— Обрисуват те като изключително находчив младеж.

Преценил, че точният момент е настъпил, Призрака вмъкна нетърпелива нотка в гласа си.

— Младеж, който може да ви бъде от полза, сър. Не ви предлагам неоснователно услугите си. Надявам се да видите у мен нещо от себе си, сър.

— Добре, добре… Бъдещето ще покаже — Кавана вирна отново брадичка, демонстрирайки, че е взел решение в полза на Призрака. Обърна се към главорезите зад него. — Смит, върви в тунела и вземи фотографската плака. О! И бъди мил със старата дама. Доколкото разбрах, двамата с нашия приятел са доста близки.

Погледна многозначително към Призрака, който потисна обзелия го страх.

— Междувременно, господин Бхарат Сингх — продължи Кавана, — вие с Марчънт и господин Харди ще посетите дома на наскоро овдовялата госпожа Уо. И господин Харди? Понеже съм сигурен, че новият ни сътрудник казва истината, не е необходимо да любезничиш с госпожа Уо. Свободен си да действаш, както пожелаеш.

Хари се ухили, разкривайки златен зъб. Проговори с глас, стържещ като лопатите по глинестата почва в изкопа.