Подземен свят [bg]

Подхвана темата по-рано, докато двамата вървяха към дома на господин и госпожа Уо на Бедфорд Скуеър.

— Работата ни засяга и хората, Фреди — каза той на Абърлайн, докато си проправяха път на зигзаг по оживената Тотнъм Корт Роуд. — Да служиш на истината и справедливостта е добре. Но трябва да служиш и на хората, нали?

— За това са правилата, Обри — напомни му Абърлайн. — Правилата са за доброто на всички.

Заобиколиха двама конкуренти — събирачи на тор, които аха да се счепкат за особено обемиста купчина кучешки фъшкии. Усмириха се обаче, забелязали полицаите да приближават, и артистично се престориха на стари приятели. Обри им се намръщи назидателно.

— Може би — каза той, когато се отдалечиха на безопасно разстояние, за да си поеме дъх. — Стига да не поставяш правилата на първо място, а доброто на всички на второ. А и невинаги положението е от ясно по-ясно, нали? Все пак, ако твоята теория е правилна, човекът с пистолета е застрелял най-хладнокръвно момиченцето. Справедливо ли е тогава да арестуваме убиеца на убиеца?

— Е, нека първо разберем истината. После ще обсъждаме кое е справедливо и кое — не.

Стигнаха целта — измамно елегантна къща с еркери на приятен площад с други измамно красиви къщи с еркерни прозорци.

Намираха се достатъчно близо до Тотнъм Корт Роуд, та изискано облечените им обитатели да стигат лесно до кабинетите си всеки ден, но достатъчно далеч, та шумът от голямото шосе да се чува като глухо боботене, а не като непрестанна и влудяваща глъчка и громолене.

Пъхнали палци в коланите си, двамата полицаи огледаха въпросната сграда. Кепенците на еркерния прозорец бяха затворени. Светлината, процеждаща се през прозореца над предната врата, бе единственият признак за живот. Докато изкачваха стълбите, за да почукат, Абърлайн се запита дали госпожа Уо е вътре сега, обляна в горчиви сълзи за съпруга си…