Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Веднага потърсих в интернет какво може да означава шестолъчната звезда. Търсачката намери картинка, точно наподобяваща изрисуваното на тапата и ме пренасочи в страницата „Печат на Соломон“ в Уикипедия. Там научих, че с този печат мъдрият цар Соломон пленявал джинове и демони. Като се имаше предвид арабският надпис на листчето, ми стана ясно, че вътре е затворен именно някакъв дух и само надписът върху тапата го държеше в плен. Как е достигнала бутилката до ирландските брегове не ми беше ясно, но знаех, че трябваше да се отърва от нея. Затова я зарових в земята в един парк недалеч от там, където живеех.
А днес бях решил да ида да призова джина от бутилката. Час след залез тръгнах с лопата и фенер и затърсих къде е дървото, в чиито корени я бях заровил. Беше крив дъб с огромна корона, който видях след няколко минути. Започнах да копая, като ми се наложи да направя няколко дупки, тъй като не помнех точното място. Накрая, след десетина минути, лопатата удари в нещо. Чу се звук от счупено стъкло. Изтръпнах. Къде ми беше умът да бързам толкова? Бях счупил бутилката. И докато погледна, за да се уверя, от земята забълва пушек и запрескачаха искри. Появи се голяма гола глава, с остри уши, голям нос и уста, пълна с остри зъби и извита в доволна усмивка.
След това изникна и торсът на джина, а долната му част остана обвита в пушек.
Чу се гърлен смях и земята се разтресе.
Джинът беше на свобода, а аз не бях прочел името му от листа и не можех да го контролирам. Бях обречен…
Злият дух се извиси над мен и заговори с дебелия си глас:
— От пет хиляди години съм затворен тук, а сега най-сетне съм свободен! И сега ти ще умреш, нищожни човече!
Свих се от страх. Голяма грешка беше, че не си бях записал името на джина още когато намерих бутилката. То беше записано на нагънатото листче в нея и, който го изречеше, можеше да контролира демона и след пускането му. Мислех да преведа надписа вкъщи след като извадя бутилката, но уви. Листчето беше пред краката ми, но аз не можех да го прочета.
Джинът изрева и се спусна върху мен. Обвиха ме пушек и пламъци и започнах да се задушавам. След това сякаш нажежени игли започнаха да се забиват в ходилата, бедрата и ръцете ми. Точно преди да изпадна в несвяст от мъчението на злия джин, чух оглушителна светкавица. След това димът се завихри в посока горските дебри, а джинът придоби ужасено изражение.
— Какво направи, какво ми стори? — Джинът крещеше. — Спри и ще ти служа! Моля те, господарю!
Нищо не бях направил. Някаква невидима сила като че ли изсмукваше духа нанякъде. Накрая от него остана единствено сподавен вик в нощта. Аз затворих очи и потънах в мрак.
Събудих се на сутринта, когато една катерица минаваше покрай мен и ме погали с пухкавата си опашка. Помислих, че съм сънувал странен сън, докато не видях счупената бутилка, лопатата и угасналия фенер до себе си. Покрай мен премина сутрешен бегач. Спря и ми помогна да се изправя.
— Тежка нощ, а? Май си прекалил с бутилката? — попита шеговито той.
— Да, нещо такова — рекох му аз и той отмина.
Когато се посъвзех, се върнах вкъщи и взех душ. Докато бях под душа обаче, една мисъл не ми даваше мира. Какво беше пленило джина? Коя сила беше толкова могъща, че да го направи?
Явно си имах работа с нещо много сериозно, но нямах никакво намерение да се откажа. Събрах малко багаж. Излязох, направих някои приготовления и след няколко часа вече се бях качил на самолет от летището в Белфаст.