![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
В компютърната криминалистична лаборатория в Лондонското сити Ивет Лонг се бе изправила до рамото на млад мъж с рошава коса и рижи мустаци. Той беше съдебномедицински антрополог и седнал пред един компютър, чевръсто вписваше информация, която четеше от листа до себе си. През цялото време мъжът си тананикаше една и съща мелодия, за която тя предполагаше, че е от някаква опера, но не знаеше от коя, тъй като нищо не разбираше от опера.
— За целта ще използвам 3D графика — прекъсна той тананикането си.
Ивет кимна. Вече беше наясно с това — казваше й го всеки път, когато дойдеше тук.
— Постига се с една много умна програма за допълнителна обработка на изображението — додаде той.
— Аха — каза Ивет, макар че изобщо не знаеше как работи тази програма. В същия момент на екрана пред тях в мрежата от пресичащи се линии започна да се очертава човешко лице.
— Този образ, разбира се, не е прецизиран. Но въз основа на него можем да направим триизмерна реконструкция.
— Мисля, че няма да ни е нужна.
Лицето беше доста слабо, с прав нос и прилепнали към главата уши. Високо чело. Кестенява коса. Кафяви очи. Изпъкнала адамова ябълка.
Въпреки че нямаше как да знаят, това лице не се различаваше особено от лицето, което Фрида беше нарисувала, макар че неговите очи бяха по-безизразни и устата му не беше толкова извита.
— Това е достатъчно — каза Ивет. — Напълно достатъчно.
В осем и четиридесет Фрида вече беше в частния си кабинет. До идването на първия й пациент оставаха двайсет минути. Тя си направи чаша чай и застана до прозореца, който гледаше към обширната строителна площадка. Преди време, когато беше наела апартамента за кабинета си, на мястото й имаше редица от викториански къщи. Беше наблюдавала как семействата се изнасят от тях, как закриват с плоскости прозорците и вратите. После там се настаниха бездомници, които по-късно бяха прогонени. Около мястото издигнаха ограда, на която поставиха големи предупредителни табели хората да не я прескачат. После се появиха булдозери и кранове, а голяма метална топка със замах разбиваше покривите и стените и къщите се сриваха до основи, все едно бяха направени от кибритени клечки. Мъже с каски на главите пиеха чая си сред руините. Скоро издигнаха сглобяеми постройки. Преди година мястото за строеж бе почистено и от най-малкото камъче и се бе превърнало в празен парцел, очакващ началото на новото строителство. И досега продължаваше да чака. В средата все още се издигаше самотен кран, а от сглобяемите постройки беше останала една, чиито прозорци бяха изпотрошени. Изкопчиите и общите работници отдавна ги нямаше. Строителните работи, както на много други места в този град, бяха временно замразени. Междувременно деца на различна възраст си бяха направили отвори в оградата и влизаха необезпокоявани в обекта. Вечер се събираха на шумни групички, пушеха цигари или пиеха, а понякога идваха тук и сутрин, преди училище.
Днес осем-девет момчета играеха футбол. Фрида ги наблюдаваше как рият с крака калта, подсвирквайки си кой на кого да подаде топката. Училищните им униформи вече бяха доста зацапани. Може би мястото щеше да си остане незастроено, помисли си тя. Може би щеше да се превърне в една запустяла площ в центъра на гъсто населен район, където децата щяха да си намерят място за игра, уличните банди щяха да си организират боеве, а скитниците щяха да се приютяват тук след целодневно висене по улиците.
Отвън се чуха стъпки. Фрида остави чашата си и постоя за момент, концентрирайки мислите си върху предстоящия сеанс, после се отправи към вратата и я отвори. Джо Франклин седеше на канапето в чакалнята, наклонил главата си на една страна, сякаш слушаше нещо, което само той можеше да чуе. Фрида успя да го огледа, преди той да забележи появата й. Тя провеждаше сеанси с Джо от две години и половина, два пъти седмично, ако той намереше сили да дойде — но често не успяваше. Днес дори бе подранил, което беше добър знак. Имаше спретнат вид: копчетата на якето му бяха закопчани правилно, връзките на обувките му бяха завързани, джинсите му бяха пристегнати с колан и не се бяха свлекли по изтънялата му фигура, косата му беше съвсем чиста. Видя също, че ноктите му не бяха мръсни и че скоро се бе избръснал. Нещо повече — когато обърна поглед към нея, очите му бяха ясни и той се изправи веднага, а не се надигна от мястото си, олюлявайки се като стар пияница. Имаше периоди от цели седмици и месеци, когато трудно преживяваше дните и животът му не бе нищо повече от сляпо лутане в объркания му свят; имаше обаче и дни като днешния, в които излизаше от сенките.