Измамна светлина [bg]

— Всичко е ново, ако погледнете под повърхността — възрази Мароа и се настани на стол до колегата си. — Вгледайте се отново, mon ami[38].

Но не бяха никакви приятели и това се виждаше ясно. Не изглеждаха и врагове, разбира се, ала едва ли единият би се обадил на другия за дружески обяд в кафе бистро "Лемеак" или за по питие на бара в "Л'експрес" в Монреал.

Не. Кастонге можеше да го направи, но Мароа — не.

— А вие защо сте тук, мосю? — обърна се Гамаш към арт дилъра. Между двамата мъже като че ли нямаше борба за надмощие. Нямаше нужда. Всеки от тях бе уверен в себе си.

— Търговец на произведения на изкуството съм, не галерист. Както ви казах и снощи, уредничката ми даде каталог на изложбата. Доста се впечатлих от работата на мадам Мороу. Исках да видя картините лично. А и — усмихна се тъжно — се опасявам, че дори на тази възраст си оставам романтик.

— Нима признавате, че харесвате Клара Мороу? — попита Гамаш.

Франсоа Мароа се разсмя.

— Не точно, макар че, след като видях творбите й, е трудно да не ми стане симпатична. Но моят романтизъм е по-скоро философско състояние на духа.

— В какъв смисъл?

— Харесва ми идеята, че един напълно неизвестен художник може да бъде открит на почти петдесетгодишна възраст. Кой творец не мечтае за това? Навярно всеки от тях се събужда ден след ден с надеждата, че до вечерта ще е постигнал големия си пробив. Помните ли Магрит? Белгийският сюрреалист.

— Ceci n'est pas une pipe[39]? — попита Гамаш, с което напълно обърка Бовоар. Младият инспектор се надяваше, че началникът му не е получил някакъв странен пристъп, в който бълва безсмислици.

— Същият. Работел неуморно с години, с десетилетия. Живял в нищета. Изхранвал се, като рисувал фалшификати на Пикасо и подправял банкноти. Докато Магрит създавал собственото си творчество, не само галеристите и колекционерите не му обръщали никакво внимание, ами отнасял подигравките на други художници, които го мислели за откачалка. Трябва да ви кажа, че положението е доста зле, когато дори останалите творци ви смятат за луд.

Гамаш се засмя:

— А такъв ли е бил?

— Може би. Виждали ли сте картините му?

— Да. Харесват ми, но не съм сигурен как бих реагирал, ако някой ми каже, че са гениални.

— Именно — откликна Мароа и изведнъж се намести по-напред на креслото, изпълнен с повече ентусиазъм, отколкото Бовоар бе забелязвал у него до момента. Дори изглеждаше превъзбуден. — Ето защо всеки ден в моята работа е като Коледа. Ако всеки творец се буди сутрин с мисълта, че това е денят, в който геният му ще бъде разпознат, то всеки арт дилър се събужда с надеждата този ден да открие нов гений.

— Но кой определя какво е гениално?

— Затова е толкова вълнуващо.

Бовоар вярваше, че възрастният мъж не се преструва. Мароа жестикулираше с ръце — не прекалено разпалено, но с видим ентусиазъм и блеснал поглед.

— Може да преценя, че едно портфолио е възхитително, а друг колега да го погледне и да каже, че е скучно и неоригинално. Вижте как реагираме ние на картините на Клара Мороу.